Тишина

Всяко посещение на вашият сайт е вълнуващо. Само слепите духом не могат да докоснат това, което открехвате за нас чрез "Лично", само глухите не могат да чуят споделеното от Вас в рубриките на сайта. На последната постановка, която гледах - след финалния звук настъпи секундна тишина. Залата онемя, а тишината беше всепоглъщащо плътна, с нож да я режеш. После избухнаха аплодисментите. Този миг тишина - толкова ярко ми напомни за стих на Лорка. Не намерих в интернет превода на български, но горе-долу е това: ТИШИНА Чуй, сине, тишината. Таз вълниста тишина. Тишината, в която отгласите тънат, тишината, от която немеят сърцата и не смеят да вднигнат лицата.
 
тишината...съкровенни мигове...когато ги има...благодаря Ви :-)
 
 

Назад


B
G
t
o
p
.
net