“Милост за техните кръстове”

Екатерина Лимончева

Голгота е онова място в нас и между нас,където безмълвно се разпъваме на кръст-сами себе си или един друг.Това е последното усещане и първата мисъл,след като четвъртокурсниците от класа на доц.Елена Баева излязоха да се поклонят.Най-ярък ще остане споменът ми за Малин Кръстев и Людмила Митева,но всички допринесоха с нещо за атмосферата на тази “Голгота”,изградена под режисурата на Атанас Атанасов.В нагнетеното пространство на сцената дълго след последния жест останаха да витаят патриархалният бит по “Майстори”/Рачо Стоянов/и модерните лирични откровения по “Забравените от небето”/Екатерина Томова/.Горчивата рефлексия ги пречупва през една отчуждена безчувственост,близка до нашето съвремие.Преливането между двете истории тръгва от битовата конкретност на “Майстори” през разпиляната интимност на второстепенните персонажи,за да се върне пак към Майсторите,но това вече сякаш е друга история.Конфликтът губи част от своя драматизъм за сметка на някакъв приглушен фатализъм,носен от странния Ной,но и от всички останали.В отделни моменти фолклорът се оказва главното действащо лице.Постановчикът е заложил на митологичната слятост на индивида с общността.Спектакълът е обвит в мистичната загадъчност на едносричкови напеви,ритуални танци и народни поверия.здравите традиции едновременно потискат и взривяват стаената мъка и любов,а сред битово-абстрактните декори героите се мятат между дълга и бунта.Това е то Голготата.