“Отело и Жулиета”по две трагедии на Уйлям Шекспир,режисура на проф.Атанас Атанасов и доц.Ивайло Христов,се играе от абсолвентите с художествен ръководител проф.Пламен Марков.Това не е интертекстуален синтез от класическите пиеси,а две самостоятелни бързи “прочитания”,разделени в две части.В епохата на “бързото писане” зрителят е предизвикан да бъде “бърз възприемател”, на една “бърза”/малка/сцена,нехарактерна за точно този театрален колос.В приключението,с много вкус и умение,на места в най-добрата традиция на “високата клоунада”,се преплитат типични съвременни ситуации,учени “метатекстове”,зрелищни акции.С много динамика и усмихната отдалеченост от “вживяването”,на финала се предлага колкото шеговит,толкова и будещ размисъл в много посоки ес-емес текст за цялото съдържание на “Ромео и Жулиета”.Ценност на спектакъла ече наистина “учебно” дава представа за пиесите,но и за средата,за “шекспироаурата”,натрупана през годините.И още-в противовес на редукционизма събужда и утвърждава увереността колко хубаво нещо си е “доброто старо четене”,в което можеш да направиш собствено откритие на някой детайл.Защото утилитарната ниднешна забързаност къса оригинални текстове с престъпна настървеност не само от някакъв маниашки режисьорски вариант,но и от собствения ни живот.Предварителните опасения за безвкусно пародиране на Шекспир,на което сме се нагледали в в национален и световен мащаб напоследък,не се оправдаха.Точно обратното-всеки момент от спектакъла е отстояна отговорност към актьорското и театрално призвание.

Румен Спасов, в. “АзБУки”