ОСТАНАЛОТО ОТ ХАМЛЕТ

Монументално-бутафорен и като среда/всички предмети са огромни-кревата на Гертруда,огледалото,аксесоарите…/,и като костюми,спектакълът “Хамлет”на Николай Ламбрев в Театъра на армията пълзи в ритъма на ленив рецитал,тук-там усилен от патос и чувства в играта на Гертруда/Меглена Караламбова/и Клавдий/Илия Добрев/.Усилен още и от твърде чести физиологични онагледявания на отделни стихове-дали за да ни покаже режисьорът,че знае за свободните нрави по времето на Шекспир,дали за да онагледи онзи стих,произнесен от Хорацио на финала,дали за да намекне за бездуховното ни време,не е ясно.Ясно е обаче,че и една от тези тези-допускания да е вярна,все става дума за безспорно откритие.И като добавим всеизвестното представление,организирано от Хамлет,откритията нарастват,защото играта на комедиантите в стил “Многострадална Геновева” може да бъде тълкувана само като една изключителна сценична находка.Апропо,както и призракът на Хамлетовия баща-бутафорно копие на образ от филм на ужасите.Както и образът на бедната Офелия-може би наистина по-добре в манастир,отколкото в този спектакъл-какво ли не и се случи/за да илюстрира насилието в наши дни/.Режисьорът,унесен в откривателската си интерпретаторска експедиция,очевидно е пропуснал заканата на Хамлет:”Бих наказал със сто тояги на голо тези приятели,които тиранизират дори ролите на тираните и се мъчат Ирода да надиродят.”Дори да допуснем,че вместо желание за подобна експедиция е съществувала амбицията да се разкаже “Хамлет” музейно-христоматийно в костюми,то тя се е превъплатила само в овехтели илюстрации,костюми и картинки.Сред подобен бутафорен пейзаж Хамлет на Атанас Атанасов изглежда като сива сянка,иронизиращ сам себе си в този контекст.Този негов Хамлет носи ирония и към лудостта му,облечена “концептуално” в костюма на Христос,и към твърдението:”Векът е разглобен.О,дял проклет:да си роден,за да го слагаш в ред!”.Изпит,невротичен,той бърза да премине през всички “събития”като знак на самия себе си и на драмата си-тя може и да е описана,но актьорът знае,че не може да се състои.В интерпретацията на Атанас Атанасов Хамлет вече също е призрак/или се е превърнал в призрак/като този на стария крал,който обаче не търси отмъщението,а собствената си смърт.”Хамлет” като трагична дилема,като проблем на личността-ос на света,отдавна е мъртъв-по сцените броди неговият призрак и сам,а не Хорацио,”разказва” с отегчение своята история.Атанас Атанасов като Хамлет,неговата рефлексия върху ролята/не сред най-силните му/в това представление е действително хамлетово усилие да се помогне на този безпомощен спектакъл.
“Хамлет”от Шекспир на Николай Ламбрев в Театъра на армията не би могъл да предизвика нито гняв,нито възторг,нито някакви други силни чувства.Защото мълчи безпомощно…Някой би могъл да погледне на този факт драматично и да го изтълкува като несправедливо отношение към представлението,останало затрупано под думите.Едва ли,едва ли.То по-скоро лежи щастливо под тях,защото това е единствената надежда и шанс на “мъртвия театър”/Брук/ да “оживее”-чрез свидетелства за него.

ВИОЛЕТА ДЕЧЕВА