Калина
Здравейте, Колебах се дълго,но след всички прекрасни моменти,преживени с вашите роли през изтичащия вече театрален сезон,реших отново да Ви пиша.Правя го с усещането,че Вас не Ви интересува само мнението на театралните критици и хората ,занимаващи се с театър.Все пак съм убедена,че на концерти не ходят само музиканти и на театър-само театроведи и приятели на актьорите или техни критици.Тяхното мнение предполагам Ви е добре познато. Исках да знаете,че вече повече от 10 години за мен и приятелите ми,присъствието Ви на който и да е театрален афиш ,е било гаранция,че ще гледам нещо,което няма да забравя дълго след като съм напуснала салона.Някои от ролите Ви са ме поразявали,други трогвали,но никога не са приличали на щампа.Признавам,че тези, които са ме трогвали, са ми по-любими.Има и такива като в "Арт" например ,които са се превръщали в едно "особено" преживяване,може би защото в личния си живот избягваме да търсим аргументите на другия,за да не страдаме.Или защото смятаме,че е особено важно да пазим някаква собствена територия и ако приемем чуждата ексцентричност,това ще ни обезличи.След този спектакъл аз вече не мисля така. Присъствието Ви и този сезон и новите Ви роли ме предизвикват да бъда по-наблюдателна и чувствителна в ежедневието си ,за което от сърце Ви благодаря! Не съм Ви подарявала цветя.Вероятно няма и да го направя.Подарявам ви тези няколко думи и се радвам,че имам тази възможност,а също и че не сте от хората ,които си почиват,когато има толкова много работа!-:)
благодаря Ви, Калина! мисля си, че цветята увяхват...за разлика от спомените. радвам се, че съм оставил приятни спомени от срещите Ви с Театъра!Атанас