Атанас Атанасов е роден на 15 септември 1955 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Александър Стоянов. Работи в Сливенския театър (1980-1985), в Театър „Българска армия”, за малко и в Народния. От 2001 г. е на свободна практика. От 1991 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ. От 30 години играе на сцената, има много запомнящи се роли. Участва в много български и чужди продукции като особена популярност му носят сериалите „Стъклен дом” , „Жребият” и „Дом за нашите деца”. Помним го от филмите „Характеристика” на Христо Христов, „АкаТаМуС” на Георги Дюлгеров, „Подгряване на вчерашния обед” на Константин Бонев, „Емигранти” на Ивайло Христов.- Г-н Атанасов, много ви е натоварена програмата –имате премиера на „Копой” в Театър 199, малко преди това – в „Летище”, а в началото на есента - на пиесата „Бурунданга” в Пловдивския театър, на която сте режисьор. - Така се случи тази година. При актьорите на свободна практика е така – ангажиментите са непредвидими във времето, колкото и планирането да е добре замислено. Цялата година ми бе много натоварена. Всеки ден съм зает от 9 до 22 часа вечерта. Репетиции, представления... - Как си подбирате ангажиментите? - Опитвам се да търся и да приемам роли, с които ми се струва, че не съм имал възможност да се срещна. Търся нови провокации, правя опити да развивам други теми. Например, ако напоследък съм прочел нещо, което е провокирало мисленото ми, ако това е среща с екип от колеги, с които не съм имал възможност да работя досега. - А вие и преподавате. В сериалите доста канят студенти от НАТФИЗ, защото търсят непознати лица. Като техен преподавател какво ги съветвате? - Съветвам ги не само по отношение на сериалите, а за конкретна задача. Предпазвам ги да не поемат ангажименти, които ще се отразят негативно върху техния старт в кариерата. Смятам, че участието им в телевизионни състезания, игри, дори в някои реклами не са благоприятни за тях. Още повече че засега наистина има възможност да започнат в киното с нещо по-значимо, по-интересно, по-провокативно. Редовно водим такива разговори със студентите. Опитвам се да ги предпазя от тази всеядност. Защото тя може да вкара в публичното пространство лицето им в съмнителни изяви, след които много трудно биха могли да влязат в голямото изкуство. - Те допитват ли се до вас? - Да, винаги. Аз съм добронамерен и диалогът започва още от първите дни в академията. Предпочитам да зная за отправените им предложения, за да се съобразявам с ангажиментите им доколкото мога в учебния процес. Не искам, нямам право да елиминирам интересните предложения, които са им отправени в началото на тяхната кариера. Не би трябвало, защото те учат, но и едновременно с това трябва на практика да усвояват законите на професията си. Така че заедно преценяваме къде, какво, с кого и дали да започнат изявите си. Много е важно да са наясно до каква степен предложението е адекватно на досега усвоените от тях знания. Защото понякога едно първо появяване, един на пръв поглед звезден миг, може да се окаже фатален. Може да провали кариерата години наред. Това може да стане не само с младите актьори. Понякога един провал в киното или на сцената не се прощава дълги години. - Как ги сваляте на земята, ако започне да ги тресе звездоманията? - С работата в академията. Освобождавам ги да работят, ако съм преценил, че участието, че ангажиментът си струва. Но, ако те не си вършат работата в академията, няма милост. Те трябва да умеят да организират времето и задълженията си. Да преценяват кое е важното. Къде е приоритетът. През 4-те години обучение приоритетът е академията. Всичко останало е полезно, възможно, необходимо, допустимо, но те трябва да знаят, че в НАТФИЗ имат задачата да се научат на основните за професията умения. Освен това обаче съществува чувство за отговорност, професионална етика и още много личностни качества, които трябва да се култивират, защото професията ни го изисква. Иначе както казва един мой герой: „Не вярвам в стойностите, в които се измерва днешното изкуство. Не вярвам на закона на модното, наречено мода.” Бързо изгряващите звезди залязват бързо и остават само съмнителните им VIP изяви. - Много сте строг. Как се обръщат към вас студентите? - С Професоре. Досега не са ме обвинявали, че съм строг, дори онези, които съм късал през годините. Напротив, били са ми благодарни, че съм ги спрял навреме, защото са намерили място, където могат да бъдат много по-добре мотивирани. Защото са разбрали, че могат да тежат на мястото си и в друга среда. - Какво е необходимо за един актьор освен талант, за да стане звезда. Характер? - Да, така е. Характерът се развива. Те идват от средното образование в академията на по 18 години изключително слабо подготвени. Още неоформени като личности. Постъпват в НАТФИЗ с училищен манталитет – сега мога да не дойда, ако дойда, мога да не присъствам, мога да заспя, мога да се занимавам с телефона си и с лаптопа си. Не става. Все по-трудно започна да се работи в академията, защото нивото на средното образование пада катастрофално - и като знания, и като навици, и като мотивация. Необходима е почти цяла година, за да накараш тези деца да четат, да мислят, да се изразяват, да общуват. - Една година ги карате да четат, за да придобият обща култура? - Да. Има някои, които не са чели Достоевски, Чехов, Гогол. Те не познават европейската, американската литература. Доста често имат изключително повърхностни познания за родната си култура и език. Те са зарибени от телевизията, от интернет, от съвременните технологии. Гледат филми, свалят музика, а гимназиалните купони вече са ги подготвили за бъдещи алкохолици. Това е положението. В по-голяма степен те не са наясно за какво са в НАТФИЗ. Те искат от първата седмица да станат популярни, известни, търсени. Трябва да ги подготвиш, че това е дълъг процес, в който трябва да се лишаваш от много неща, да се жертваш в името на таланта, който носиш. Щом си се отдал на тази професия, трябва да внимаваш. Иначе провалът ти е сигурен. Не само професионалният. Подготвен е и житейският ти провал. - Какви са другите последствия от срива в средното образование? - Опростачването на нацията. Това започна още преди 15-17 години. Простият народ много лесно се манипулира. Средното ни образование не е виновно. То няма механизмите, няма достатъчно сила, за да се противопостави. Медиите не се занимават в голямата си част със стойностното, което човек произвежда, а се занимават с неговите лични истории, с интригата, с клюката. Човекът е много любопитно същество и медиите манипулират животинските ни инстинкти. Но защо говорим само за децата? Ами средното поколение, възрастните? Те са вторачени от ранно утро в „Биг брадър” и жълтите вестници. Децата, още когато започнат да различават пола, какво гледат по реповете и телевизията? Какво виждат там и как го тълкуват... Не съм консервативен, но мисля, че цялата тази девалвация на стойностите започна доста отдавна с чалга културата, с риалити форматите, с големия шрифт от първите страници на вестниците и списанията. - Всичко това го има и навън, много неща са заимствани от други страни като „Биг брадър”. Какво според вас трябва да се направи? - Така е, но колко години са нужни, за да стане една ливада „английска”. И колко години след „началото на демокрацията” трябват на българина, за да отдели стойностното от пошлото. За медиите има СЕМ. А има ли го? Говори се, че няма свобода на словото. Ако това не е свобода на словото, здраве му кажи. Тук всеки може да пише всичко за всеки. Тук всеки може да каже всичко за всеки. Като се започне от съседа до президента. Това е свобода на словото, която ескалирала до свободия. Затова образованието няма силата да се противопостави на това. И да иска не може. Защото как са обезпечени преподавателите? Как може една ученичка да набие учител? Как може да ходят с газови пистолети в училище? Как може въпреки забраната на 15-годишни деца да се продава алкохол. В Америка на колко години е позволено да пият първата си бира? Има закони, но няма кой да ги следва. Доста песимистично съм настроен. Може би ще издържим още 20-25 години. После ще ставаме все по-малко, все по-неграмотни, ще ставаме все по-силно оръжие в нечии ръце. Допускам, че ще останем една четвърт от това, което сме сега. - Какъв е изходът – децата ни да се спасяват навън? - Ами, да. Аз не съветвам нищо в това отношение, но виждам, че те много интелигентно се ориентират в ситуацията. Странно интелигентно или по-скоро природно интелигентно. Както в природния закон за оцеляването. Някои са търпеливи, но други казват - защо трябва да губя 5-10 години. Времето тече бързо. Моето време изтича. По-добре да замина навън на 18 години, а не на 25. Защото на 25 години моите връстници там някъде вече са направили кариера. - Но вашата дъщеря учи тук, последна година е в НАТФИЗ? - Да, тя има твърдото намерение тук да се занимава с театър. Иска да остане в България. Не може да си представи, че ще отиде да живее и работи на друго място. В това отношение прилича на мен и на майка си. Синът ми обаче е категоричен, че ще изчезне. Ще напусне. А той е на 15 години. Мариана ПЪРВАНОВА, "Монитор", 24.12.2012