Проф. Атанас Атанасов: Лупата в театъра е зрителското око Жени Веселинова 21 ноември 2012,в."Новинар" Професор Атанас Атанасов е една от магнетичните фигури в българския театър, телевизия и кино. Роден е на 15 септември 1955 г. в София. Завършил е ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов” през 1980 г. в класа на проф. Александър Стоянов. Оттам насетне започва неговият дълъг път на сцената, преминал през почти всички наши големи театри. От 1991 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ. През 1996 г. става доцент, а шест години по-късно вече е професор. Проф. Атанас Атанасов има много награди като номинация на САБ „Икар-2010” за критически текст за книгата „Субект и образ”, награда на фондация "Аскеер” 2008 за водеща мъжка роля в „Шведска защита”, номинация на САБ "Икар 2007” за поддържаща мъжка роля в "Английска любовница”. Женен е за актрисата Деси Стойчева. Синът му Ясен иска да стане като Киану Рийвс и от малък участва в различни спектакли. От 2002 г. проф. Атанас Атанасов е актьор на свободна практика, което коментира с репликата „Когато характерът е по-силен от системата”. За Фейсбук, където често може да бъде открит, казва, че е една мързелива играчка и форма на усамотение. Между Венеция и Флоренция той избира Флоренция, който според него е истинският град на любовта, където именно беше този септември. Ролята му на агент Колев от телевизионния сериал „Стъклен дом”, с която стана любимец на зрителите, е още един отпечатък върху стената на славата, макар че вече има истински такъв на входа на Театър 199. - Започвате един силен есенен театрален сезон с "Летище" в Младежкия театър и „Копой” в Театър 199. Разкажете накратко за ролите и защо публиката трябва да дойде да ви гледа? - Рано е да се твърди, че стартът е силен. Бих го определил като оптимистично начало. Прекрачихме прага на срещата с публиката с „Летище”. Искрено се надявам, че емоционалният заряд на спектакъла, ефектното многообразие на сценичните персонажи и вълнението, с което те присъстват - с усмивките и тъгата си - ще вълнува, ще очарова публиката. Вярвам в това! „Копой” предстои... Премиерата е в събота на 24 ноември. За мен тази авантюра е изключително стойностна. Това се случва рядко в актьорската кариера. Както и удоволствието, с което се пътува към целта. В случая и за момента единственото, което изпитвам в „Копой”, е непреодолимо желание за работа. Не мога да отговоря защо публиката трябва да дойде „да ме гледа”. Може би не съм достатъчно смел или хитроумен, а и театърът не е телевизионно риалити. - Каква жертва се наложи да направите в личния си живот заради театъра? - Всичко в човешкия живот, в най-изначалната и съкровена същност, е лично. Всеки от нас е жертва на професията си. Важният въпрос е дали професията ни не се превръща в жертва на човешките ни амбиции. Искам да вярвам, че моята жертва е несравнимо по-малка от пораженията, които съм могъл да причиня или съм причинил на своята професия. Може би това е единствената стойностна професионална награда. - Кога един актьор решава да излезе на свободна практика? Когато му писва от лоши директори, режисьори или роли? - Това е право на избор. Той е строго индивидуален, изисква се поемане на огромна отговорност. Към себе си, към професионализма, към институцията..."Писването” е оправдание, а не радикална промяна. Само в рамките на една репетиция пред актьора изскачат десетина причини за „писване”. Той напуска единствено тогава, когато характерът е по-силен от системата. - Какво мислите за все по-честото разголване на артистите ни на сцената? - Моето виждане е, че театърът е експресивна житейска проекция. В този смисъл аз приемам тази проекция за необходима. Сама по себе си голотата на сцената не може да бъде център. Тя се превръща в централна само там и тогава, където има увеличително стъкло. А лупата в театъра е зрителското око. И любопитството му да види не очевидното, а това, което прозира под клепките му в съня. А сънища всякакви... - Вие сте зодия Дева, което означава всеотдаен, работохолик... Какво още бихте добавили? - Бих добавил доста неща от това, което ми е известно за мен самия. За неизвестното, за предполагаемото - въпросът става още по-сложен. И едното, и другото е доста по-различно от характеристиката на популярния хороскоп. В случая обаче навлизаме в територии, които са необективни и спорни. Дори Гоген се пита с помощта на своите таитянки: "Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?". Непосилна задача ми поставяте. - Тази есен бяхте във Венеция. Какво открихте за себе си в този град на влюбените? - Открих, че моят град е Флоренция! И не можах да си обясня защо не Верона например, а Венеция е обявена за „града на влюбените”. Може би защото ценя Шекспир и неговата „Ромео и Жулиета”. Венеция е град на онази пре-влюбена любовност, която не ми е присъща. Харесва ми венецианският мост на въздишките. А той няма нищо общо с влюбените. - Вие редовно сте във Фейсбук, което е реверанс към вашите многобройни фенове. Това е другият ваш контакт с публиката или? - Време за релакс. За тишина. Нищо друго. Мързелива играчка. - Какво ви даде ролята на агент Колев от "Стъклен дом", освен още популярност? - Друга творческа реалност. Нов временен професионален приоритет. Връщане при „невидимото око” на камерата, която улавя дискретния трепет. Уютният хаос на снимачния ден и недоволството, че дублите остават запечатани, а театралните роли не. - Как са студентите от вашия клас, професоре, и какво бъдеще чертаете за тях в тази дива икономическа и най-вече духовна криза? - Все още е рано да проектирам тяхното бъдещо развитие. Но съм сигурен, че някои от тях са бъдеща инвестиция в театъра и киното. След година вероятно мога да съм по-категоричен. Икономическата криза е временна. Тя зависи не единствено от нас. Духовната обаче я сътворяваме ние. За мен и двете вече са банални в обговарянето си. И в персоналното, и в медийното. Едната, защото за нас, българите, е поредно оправдание за задълбочаващата ни се несъстоятелност в оцеляването, а другата - в отдадеността ни на мозъчна леност за сметка на алчния търбух.