И това не беше се случвало - в средата на август на сцената на учебния театър на НАТФИЗ да се работи. Навън, по ул. "Раковски" е близо 40 градуса и няма жива душа, вътре обаче студентите на проф. Атанас Атанасов репетират. Самият той е почивал това лято една седмица. Но не само заради театъра, а и защото участва в новите серии на "Стъклен дом". Там той е в ролята на полицая от ДАНС, който държи в ръцете си мистериозната "смърт" на Стефан Данаилов и го охранява в Лондон. Актьорът и преподавател в НАТФИЗ проф. Атанас АТАНАСОВ пред Валентина Петкова: - Проф. Атанасов, поне вие кажете, кога Стефан Данаилов ще "възкръсне" и ще се върне в България? - Това е интригата. Новите серии, които заснехме, са интересни, но самите ние не знаем как ще продължи филмът. Сценарият се пише седмица за седмица. Във всички филми, в които съм се снимал, съм знаел какъв път извървява героят ми. Сега обаче ми е известно само две серии напред какво се случва, оттам нататък не е ясно. Това ми допада, както и че сценаристите, които са млади хора, работят по нов, различен за българското кино начин. - Вярно ли е, че актьорите сте подписали договори за големи финансови глоби,ако разкриете сюжета? - Не. В моя договор няма такава специална клауза. Но в общите условия по принцип се изисква по-голяма дискретност и конфиденциалност. - Летни снимки в киното - да, но НАТФИЗ да работи през август, май е доста необичайно? - То е по инициатива на преподаватели и студенти, защото вероятността да бъде затворена театралната академия през ноември, декември и януари е голяма. - Защото няма да можете да си плащате парното ли? - Ами да. Бюджетът е орязан в много голям процент. Моите студенти са в четвърти курс и това са дипломните им спектакли. За да е нормален репетиционният процес и самото им дипломиране, решихме да започнем доста по-рано. Така те ще имат възможност да играят повече представления, както и да ги видят повече зрители. - Какво ще правят тези млади актьори, когато НАТФИЗ затвори през зимата? - Вероятно ще работят нещо друго, за да могат да се издържат. Както междувпрочем правят и през лятото. - При тези условия, а като се има предвид и ниската заплата на българския актьор, продължава ли напливът на кандидат-студенти в НАТФИЗ? - От години 230-250 човека се конкурират за 35-40 места по актьорско майсторство. Това са хора, които наистина искат да станат артисти. Изключително мотивирани и невероятно отговорни деца са. Въпреки духовната криза, която се е завихрила. Въпреки ръждясалия, нисък социален статус на хората, които се занимават с изкуство. - Вашите студенти, като завършат, заминават ли за чужбина? - От моите студенти никой не е заминал. За щастие всички работят в театри - Сфумато, Младежкия, Сатиричния и др. Те разчитат единствено на себе си. Опитвам се да им помагам да се вклиняват в съсловието. Тези, които сега са в 4-и курс правят добри роли и са ангажирани във филмови продукции. - Преодоляхте ли това, което ви се случи преди няколко месеца като директор на Сатиричния театър, когато бяхте обвинен в диктатура? - Не съм изненадан, защото в това съсловие съм от доста години. Опитах се да помогна на талантливите хора в театъра да имат работа. Проблемът на Сатиричния театър е, че във върховите му години в него се казваха неща, които никъде на друго място не бяха казвани по този начин. В момента всеки за всичко може да говори - истина и лъжа. Това, което днес трябва да се уточни, е какво е това сатира? Защото сатира се играе в много театри... Броженията в Сатиричния театър започнаха, когато бюджетът беше намален с 10%. И тъй като нямам право да намалявам заплати, трябваше да се съкратят длъжности. Не трябва да се лъжем, че в театрите има хора, които работят, и хора, които изобщо не работят. - Елин Рахнев и Филип Трифонов ви обвиниха, че сте въвел военен ред. Това вярно ли е? - Аз съм организиран човек и не мисля, че демокрация означава липса на правила. Когато си подписал трудов договор, подписваш и правила за вътрешния ред, работно време и задължения, които трябва да изпълняваш. - Такива правила не сковават ли артиста? - Не би трябвало. Не може един артист да принуждава колегите си да го чакат 1 час да дойде на работа. Не може 20 да се съобразяват с един. Не е редно един артист, като се качи на сцената, и да приказва, каквото му дойде. - Има ли такива? - Филип Трифонов е доказателство за това. За него няма значение на кого е текста и кой е режисьорът, Филип си има идея за театър. И не е случайно, че режисьорът пусна докладна записка, че този човек си прави каквото си иска на сцената и колегите му не знаят как да реагират. Много е тъжно, когато зрителите се питат: "Какво става, защо артистите си правят номера и се смеят на сцената?" Чак такава артистична безотговорност не трябва да има, защото това означава, че не ценим таланта в себе си. В този смисъл съм безкомпромисен. За съжаление в Сатиричния театър актьорският състав не беше подбран така, че да се направи екип. Да, има прекрасни актьори, но събрани оттук-оттам. Много от тях режисьорите не можеха да хванат за репетиции, защото имаха снимки в киното и участия къде ли не. В крайна сметка репетициите в театъра не можеха да се проведат поради странични ангажименти на колеги. Излиза, че там, където хората получават месечни заплати и осигуровки, театърът им пречи на работата. Ами, окей, иди да работиш там, където получаваш повече. Никой от нас не е незаменим. Винаги може да има по-добър директор или по-добър актьор за определена роля. - С болка ли напуснахте директорския пост? - С болка - не. Но с недоумение - да. - Във вашата фамилия се очертава трето поколение актьори. Родителите на съпругата ви, актрисата Деси Стойчева, са големите наши актьори Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев. Дъщеря ви е студентка в НАТФИЗ, синът ви също се снима. Това добре ли е? - Най-добре е да дадем на децата си право да избират с какво да се занимават. Разбира се, в мен е имало съпротива, но тя постепенно отпадна, когато разбрах, че това не е каприз, а истинско желание. Децата ни живеят в такава среда и виждат кое е добро и кое лошо. Е, има и друг момент, който обременява. Когато си син или дъщеря на еди-кого си, от теб се очаква повече. Това леко изнервя и понякога се получават сривове в психиката. Но аз не виждам нищо лошо в това децата на артисти, както и на лекари, журналисти и т.н., да поемат по техния път. - Даже и във време на растяща бездуховност и повсеместно и опростачване? - Това, което наблюдаваме днес, ме отчайва и притеснява. Но аз не мога да направя повече от това, което давам на 15-те деца от моя клас и на още две вкъщи. Съзнателно или несъзнателно тази духовна криза се задълбочава. Не знам дали вече е възможно този процес да се спре. За това много помогнаха политиците и медийната среда. Учудвам се, че хора с друга ценностна система позволиха да се случат толкова отвратителни неща. Виждаме кои станаха герои на нашето време. Не зная докъде ще стигнем, но българинът става все по-лош към себе си и това, което го заобикаля. Българинът е особена порода човек. Както България е на кръстопът, така и той носи в себе си някакъв кръстопът. Самите ние не знаем какво искаме и често казваме на доброто зло и обратното. И всички онези добродетели, за които се говори - гостоприемство, честност, работоспособност, са някакъв мит, който нашите прадеди са измислили, за да компенсират онова, което не са били. - Кое е най-лошото, което вие бихте казали за себе си? - Колкото и парадоксално да звучи, аз съм много отговорен човек и това понякога е ужасно. Това много ме натоварва психически, защото нерядко се чувствам виновен и за най-дребни неща. Осъзнавам, че е глупаво, но продължавам да го правя. Така е и с точността ми. Аз винаги съм пет минути преди определената ми среща. Понякога се опитвам нарочно да закъснея, но не се получава. - Тези качества са насадени в детството ви? Строго ли сте възпитаван? - Не бих казал. Имал съм добро детство, въпреки че не съм живял с родителите си. - Защо? - Защото те не са живели заедно и аз съм отраснал в провинцията при майката на моята майка. С всички хъшлашки изпълнения и волност по реки, планини, преспи и т.н. около Самоков. Не съм възпитаван строго и не знам откъде е дошло това, а и не ме интересува. - Всяка жена мечтае да има до себе си отговорен и точен мъж, а вие сте недоволен от себе си? - Добре е, когато е в определени граници, на мен ми е в повече. - За разлика от децата си, вие сте израснали далеч от изкуството, а в крайна сметка посвещавате живота си на актьорската професия. Това как става? - Не мога да преценя. Наистина в целия ми род не е имало нито един актьор. Единственият човек на изкуството е цигуларят проф. Петър Христосков. Като малък по негова препоръка и аз свирех на цигулка, но нищо особено не се случи от това. Иначе майка ми 35 години е работила в предприятие за производство на платове, баща ми също се е занимавал със съвсем други неща.... Но мисля, че животът на човек не бива да е само професията му. Искам да се занимавам и с други неща. С напредване на възрастта обаче установявам, че се увеличават нещата, които съм пропуснал да направиш. Затова аз непрекъснато съм в движение и се опитвам да наваксвам. А и след определена възраст човек трябва да си каже: Това не трябва да го започвам, защото не мога да го развия. В нашата професия делникът е шумен и пълен с хора, затова обичам да съм сам и да си водя монолози на всякакви теми. Тогава избуява и моят протест. А най-много протестирам срещу себе си, защото зная, че имам страшно много недостатъци. И защото не мога да дам на хората, които обичам, това, което бих искал. Защото нямам време да направя всичко онова, което бих могъл. Валентина Петкова в. „Труд”, 21.08.10