ЛИЦЕ • Какви емоции ти носи добре подредения дом? Справям се донякъде единствено с личния си хаос. Макар и преследван от чувството за паника, което изпитвам в неговото организиране, единствено тази негативна емоция може да ме мобилизира да свърша нещо полезно. Хаоса извън мен ме отчуждава-както от пространството, в което се намирам, така и от хората, с които в момента обитавам това пространство. Винаги съм изпитвал необходимост от уют, подреденост, тишина и спокойствие. Само това може да балансира неспокойството, с което за добро или лошо, природата ме е надарила. • Харесваш ли артистичния хаос в една къща? Естествено, стига той да е под моя контрол-аз да съм неговият създател и господар. Осъзнавам, че това е егоистично, че лишава от право хората, които са край мен да налагат и да присъстват в дома със своя артистичен хаос...Мисля, че имам воля да зачитам и техните права, да ценя и тяхната артистичност...но в повечето случаи настроението ми за подобна издръжливост зависи от агресията на „артистичния” хаос извън дома. А извън дома, хаоса и агресията са тотални. Така че... • Ако имаше напълно празна къща, с какво би я напълнил? С въздух, сумрак, тишина, хубава музика понякога...удобно кресло. И човек. • Склонен ли си да изхвърляш вещи от дома си? Непрекъснато изхвърлям и непрекъснато събирам нови. Но с някои от тях не се разделям никога. Нося ги като костенурка къщата си навсякъде, където създавам нов дом. Те са част от преживяното някъде, някога и с някого. Дреболии, които сами по себе си нямат почти никаква стойност, но без тях ще съм по-сам и несигурен. • Коя придобивка ти е най-ценна и защо? Хората са най-ценната придобивка. Истински подходящите за теб се откриват най-трудно, най-трудно се приласкават, най-трудно те приемат такъв какъвто си, никога не можеш да бъдеш с тях толкова дълго, колкото искаш...с никого не можеш да споделиш достатъчно, да преживееш достатъчно...да помълчиш достатъчно. Изхвърлянето на някой от тях е най-мъчително, пренасянето им с теб - понякога невъзможно. Те не могат да бъдат купени, подарени, продадени...Съхранението им е най-големия подвиг. Живота е достатъчен за всичко...но да го изживееш с човек-никога не стига. • Каква покупка за в къщи може да те изкуши да си вземеш? Тази, която набързо и случайно забележа на някоя витрина. Само тогава съм сигурен, че неустоимото желание да вляза и без колебание да я взема е знак, че съдбовно е била предопределена за мен. • Какъв е твоят принос в къщи? Голям, разбира се, макар и не толкова, колкото бих искал когато не мога и толкова голям, когато мога, но съм подчинен на леността си. Зная задачите си, понякога поемам и други...Понякога не поемам и своите задачи, за да дам възможност на останалите да се гордеят с помощта си. Така създавам условия да се чувстваме необходими един на друг. Понякога това става реалност, понякога съм инициатор на артистичния хаос. В последния случай се чувствам виновен и гневен на себе си...Обикновено го „отнасят” тези, които обичам. И се дразня, когато продължават да ме обичат дори в случаите, в които самият аз не мога да се „дишам”. • Обръщаш ли внимание на цветята у вас? Да, разбира се. Понякога обръщам внимание повече на тях. Научил съм едно правило от детството си-когато се прибера, първо да полея цветята и да дам храна на кучето и котката. Така и до сега не забравям да подам на хамстера сутрешното витаминче, дори вече да е получил своята порция. Хората, които са с мен знаят за привързаността ми към цветята и доста често ми дават възможност за допълнителни грижи. За което съм им признателен. Така от тях получавам и онази необходима за мен положителна емоция, която винаго ми идва на помощ за преодоляване на личностния хаос. • Разбираш ли от цветя? Не зная дали разбирам, но не си спомням за посадено от мен цвете, което не е пуснало корен. Сигурен съм, че цветята усещат тъгата ми, когато ни изненада есенната слана. • Усещал ли си и жената като цвете? Не, и не бих искал това да ми се случи. Жената е жена, цветето-цвете. Всяко нещо в природата съществува, за да бъде това което е. В този смисъл, за мен подобна метафора е несъстоятелна и сълзливо пасторална. Обичам и Жената, и Цветето. Жената по един начин, цветето по друг. Мисля си, че в потвърждение на думите ми даже самата природа се е изгаврила, създавайки цветя хищници и мъже, които предпочитат аерозолно ухаещи жени. • Какво е общото между театъра и семейството? Семейството е най-истинния, най-неподправения театър. Ценя повече този театър, защото ролите в него са разпределени от Всевишния. Защото в него ние непрекъснато и изненадващо се преоткриваме, защото единствено в него ние неподправено тъгуваме или сме озарени от усмивка. Може би общото са единствено думите...Словото, с което за съжаление и в театъра и в семейството понякога прикриваме онова, което нямаме сили да изречем, с което нямаме дарбата да отдадем дължимото на другия. Думите, които така често и въпреки желанията ни повече ни препъват, отколкото помагат. Но...нали е нужна и някаква причина, за да оправдаваме театралността в живота си. Вероятно театър не съществува единствено в мълчаливото общуване с цветята. Радостина Колева, сп. „Цветя & Дом”, 30.03-13.04.2010