Прочутият актьор стана шеф на Сатирата до новия конкурс Докато помня текст, няма да се откажа от сцената, казва Атанас Атанасов

Прочутият актьор Атанас Атанасов, който в арт гилдията се смята за наследник на великия Апостол Карамитев, стана шеф на Сатирата до обявяването на конкурс. Преди месец той беше назначен за художествен ръководител на трупата. Професорът от НАТФИЗ, който винаги е играл на сто процента и досега не е гастролирал единствено в театър "София", се разписва с роля само в едно представление на подопечната му институция - в "Ноември" на Дейвид Мамет. - Г-н Атанасов, нападнаха ли ви за ходатайства, откакто се разбра, че сте новият шеф на Сатирата? - Не. Вероятно подобни неща ще се случват, но в интерес на истината според някои хора съм човек, който създава дистанция и трудно позволява да общуват по определен начин с него. Или ако нещо подобно се случи, го отигравам през чувството за хумор. Какво означава всъщност ходатайство? Много добре познавам гилдията. Надали някой може да ме изненада. Дори не искам сам да решавам съдбата на този или онзи колега, на първата или втората пиеса. Държа и разчитам на няколко човека, с които се надявам да направим консултативен съвет. - Като какъв човек ще се разкриете в новото и май единствено амплоа, в което не сте били досега в театъра? - Жесток съм, когато става дума за коректност, поемане на срокове и спазването им. Не можеш да блокираш собствената си трупа заради ангажименти на други десет места. Аз съм човек, който обича премерения риск. Това съм го научил от Леон Даниел. В момента, в който разбера, че не мога да го направя, ще се оттегля. Директорството е занимание, което не може да бъде практикувано между другото. Човек се справя с всичко, ако бъде предизвикан от обстоятелствата. След като получих предложението за Сатирата, си казах: "Атанасе, ако ти стиска, нагърби се с единственото нещо, което досега не си правил в театъра". Не съм страхлив, а на моята възраст човек трябва да поеме още отговорности. Активен и жизнен съм. Сега влагам енергията си в нещо ново. - Да, ама кризата за режисьорите е страшна... - Да, и това усложнява много нещата. По принцип обаче оценката в изкуството е крайно относителна и субективна. Не може да се каже, че единият актьор е по-талантлив, а еди-коя си трупа е по-добра от другата. За Сатирата е важно да бъде сред най-успешните. Вълнуват ни възможностите - от усмивката до кикота. Не бива да се идентифицираме със смеха в медийното пространство. Говоря за доста повърхностния и злободневен смях по телевизиите. Той е в най-примитивното измерение. Комедията, сатирата и иронията трябва да блестят с пълна сила. Не са много хората от режисьорското съсловие, които имат интерес към този тип драматургия. Смята се, че тя е от по-ниска класа. Обединяващата фигура е много важна. Такъв беше Леон Даниел във Военния театър. Можеше да направи единствена постановка за сезона, но това се отразяваше на всичко и на всички. Той наистина беше моят учител. - Нали няма да се откажете от актьорлъка? - Докато мога да помня текст, не слизам от сцената. От няколко години забелязвам, че преди самото представление имам нужда да седна с пиесата и леко да я прегледам. Притежавам много силна зрителна памет. Така че не става дума за четене, а за вид концентрация. Навремето скачах от последното представление за сезона в първото през следващия. Още мога. Не бих искал да се отказвам, но знае ли човек. Няма нищо предвидимо - Някога бяхте от първите, които скандално минаха на свободна практика... - Напуснах щата на Военния театър, защото разбрах, че не мога да променя онези неща, които не ми харесват. След това излязох и от Народния по същите причини. Свободната практика ме научи, че само аз съм отговорен за себе си и за творческата си съдба. Трябваше да сменя своите възгледи като личност. Много е лесно да се каже: "Всичко е против мен". Хватката е да потърсиш грешката у себе си. Няма начин никой да не те разбира. Така засилих мотивацията си да присъствам в съсловието. Защото другата възможност беше да се откажа. Но за да присъствам, трябваше да се замисля какъв човек съм и как работя. Всяка леност и мрънкане е рикошет към теб. Моят професор Сашо Стоянов казваше, че характерът е 90 процента от успеха. Вероятно е бил прав. - Замисляте ли спектакъл със съпругата ви Деси Стойчева? - След "Догодина по същото време" и "Здравей, напускам те" би трябвало да има още една пиеса, която да завърши този философски триптих. Ще открием точния текст, за да случи и на двамата. Въпреки че в момента нито за мен, нито за Деси това е задача - 1. Но идеята съществува и ще направим възможното. Деси го заслужава. - Да очакваме ли нов български текст в афиша на Сатирата? - Елин Рахнев, който е много любопитен драматург, довършва поредната си пиеса. Засега не е ясно дали ще стане за тукашните сцени. Но бих се радвал премиерата да е в Сатирата. - А какво ще кажете на актьорите, които ви репликират с темата за малкото пари, срещу които се разписват? - Заплатите не зависят нито от мен, нито дори от министъра на културата, а от министъра на финансите. От кризата, която вече идва насам. Борбата винаги съществува Опитвам се да осигурявам добър стандарт на колегите си. Аз съм от преподавателите, които се грижат за своите студенти. И правя всичко възможно да се реализират добре, без да правят компромиси. От предишния ми клас всички играят в добри театри. Това ме кара да имам самочувствие. - Падате ли си по комедийни роли? - В Сатирата играх в "Евроспорт" и "Английската любовница", а сега в "Ноември". Може би режисьорите вече ме виждат по нов, комедиен начин. Но наистина ми липсва драматична роля. През последните 10 години си партнирах с най-големите в жанра - тук със Стоянка Мутафова и Никола Анастасов, а в Народния - с Таня Лолова. - Вие сте кандидат-президент в "Ноември". Какво преобърнахте у себе си, за да направите образа? - Не бях стигал дотам. Беше ми интересно да приема провокацията. Заедно сме с двама от моите студенти - Малин Кръстев и Петко Каменов. Не бях играл с Павел Поппандов. Не бях работил с режисьор, който е художник аниматор в киното като Слав Бакалов. Не бях излизал на голямата сцена в Сатирата. Така че бях предизвикан. Албена Атанасова, в. “Стандарт”, 9. 01. 2009г.