Гилдията дружно аплодира аскеера на Наско Атанасов Играещият професор не страда от нарцисизъм Професор Атанас Атанасов прибира аскеера си за главната роля в "Шведска защита" на Бина Харалампиева в Малък градски театър "Зад канала" Атанас Атанасов отново блесна на сцената във Военния театър, където години наред беше абсолютен ас. Изтънченият актьор грабна аскеера за главна роля на лъскавата церемония без излишна еуфория и десетминутни излияния. Той, естествено, спомена с добро най-близките си хора. Така още веднъж припомни, че суетата е безсмислено занимание и че най-важното е с кого споделяш триумфа. Всъщност Наско беше тройно щастлив, защото сред номинираните за изгряваща звезда бяха двама от любимите му студенти - Яна Титова и Тигран Торосян. Когато красивото и талантливо момиче, което играе в Младежкия, излезе да прибере войника на Чапа, не пропусна да се разлее в благодарности към гуруто си. Така даскалът индиректно получи признанието на колегите си, което не се случва често в гилдията на нарцисите. "Уча студентите си на това, което знам за професията. А това, което все още не знам, го търсим заедно. Опитвам се да ги убедя, че търпението е висша добродетел. Самият аз твърде късно го осъзнах. В онези години бях яростен и скандалджия", признава професорът, тръгнал от сливенската трупа и можещ да стигне там, където си иска. Въпреки че като мъдър човек, врял и кипял по извънстолични и софийски театри, е наясно, че в крайна сметка публиката е непредвидима. Затова самоиронията и иронията са в арсенала на Наско във всичките му превъплъщения. Не крие обаче, че погледът назад и надолу от върха доказва: в театъра всичко е възможно. И че човек не може да избяга от кармата си - свенлив или напорист, но никога безразличен. Но дали защото няма време за губене или заради тънкия си нюх към продаваемия спектакъл, Наско се разписва само в хитове - в Малък градски театър "Зад канала", в 199 или в Сатирата. Един от малкото артисти, които предпочитат перфекционизма пред халтурата. Бяла врана сред себеподобните, които дават мило и драго, за да се видят с повод или не из медиите. Навремето, с видимо измамна лекота, но с откровена категоричност Наско беше сред първите, които избраха свободата. След 15 сезона напусна щата на Военния театър, където направи някои от най-могъщите си образи. И започна да избира - а това в интерпретация на една Дева звучи страховито. Най-вече за околните, които не умеят да виждат с три репетиции и пет представления напред. Или за тези, които трудно преглъщат таланта и характера на един мъж, умеещ да бъде под прожекторите Хамлет, Федя Протасов или Хенри Четвърти. "Това, че се правя на маймуна на сцената, е напълно достатъчно. Това, че се преструвам на този, който не съм, ми стига. Тежко и изморително. Не искам да бъда рекламен клип на когото и да било", е част от неговата професионална философия. Наско е толкова върл противник на снобизма в занаята, че е готов да демитологизира дори икони от ранга на Катрин Деньов. Срещат се на снимачната площадка на "Изток-Запад". "Не е мой тип жена. Тя е звезда, а аз много, много не си падам по подобни личности". Типът жена на Наско всъщност е Деси Стойчева. Страхотната мадама, която притежава космополитно излъчване, чар и финес, му партнира в зрелището и в живота. Съпрузите играят заедно в две култови в своята посветеност на вечната мъжко-женска битка пиеси - "Догодина по същото време" и "Здравей, напуска те". Представленията бяха истински перли в короната от заглавия из София. Сега двамата прелистват пиеси, за да открият нещо за себе си, душата и познавачите. Синът им Ясен обаче не си поплюва и играе в "Оливър" в Младежкия. Докато красивата им дъщеря Алиса се раздвоява между театъра и танците. Албена Атанасова,”Стандарт”,30.05.2008