Актьорът поставя “Дамата с камелиите”
Мариана Първанова,в."Монитор"-15.05.2008
Дълго време аскеерите подминаваха Атанас Атанасов, но тази година един от най-известните ни актьори най-сетне е номиниран за водеща мъжка роля в "Шведска защита" на театър "Зад канала". Той има достатъчно награди зад гърба си, включително и няколко "Максима", но за многото негови ярки роли те сякаш не са достатъчни. Помним го например в "Хамлет", като Найден от "Майстори", Нягул от "Албена" и Виктор от "Есенна соната", както и от филмите "Характеристика", "Жребият" и "Църква за вълци".
- Г-н Атанасов, с какво предизвикателство се сблъскахте, когато правихте ролята си в "Шведска защита"?
- За мен всеки нов творчески проект е възможност да проникна по-дълбоко в себе си. Работата ми в Малък градски театър "Зад канала" винаги ми е давала такива възможности. Там играх в "Живият труп", "Арт". Струва ми се, че в "Шведска защита" преоткрих непознати лични пространства.
- Имате ли нещо общо с вашия герой Енрик Фонт?
- Има по-скоро различия. В своето ежедневие ние често сме принудени да играем роли. Понякога те са успешни, понякога се проваляме в тях. Аз упорито бягам от ролите извън сцената независимо от цената, която ще се наложи да заплатя за това своеволие. В този смисъл в спектакъла се опитвах да бъда различен от онова, което следвам в личния си път.
- Има ли роля, която не сте имали възможност, а искате да изиграете?
- Нямам сценични мечти. Възможността за игра, за някакъв друг - паралелен живот, която дава театърът, ми е достатъчна. Вероятно поради тази причина съм имал шансове да работя и над роли, които са мечта за повечето актьори.
- Коя роля бихте отказали?
- Аз не отказвам роли. Отказвам театрални проекти, в които не виждам възможности за пълноценно взаимодействие. Боря се със суетата да се показвам винаги и навсякъде.
- С кого от световноизвестните режисьори бихте искали да работите - във филм или театрална постановка?
- И в личния си живот, и в изкуството най-ценното за мен е да бъда полезен. В случай че съм необходим някому с човешките и професионалните си качества или недостатъци, винаги съм готов да поема отговорности.
- Суетен ли сте? Какво са за вас наградите?
- Суетата не ми е чужда, но наградите за мен са онова, което вече се е случило. Паметта съхранява не толкова факти от миналото и настоящето, колкото сетивни спомени от съпреживени мигове. В изкуството ценя вълнението на сетивата. Останалото е статистика.
- Какво ви предстои?
- В момента работя над режисьорски проект, който ще стартира след десетина дни - "Дамата с камелиите" на Дюма-син в Пазарджишкия театър. Вълнувам се от предстоящата среща с актьорите от този театър и с актрисата, която ценя безрезервно - Александра Василева.