_______________________________________ Българинът е свикнал друг да поема отговорност, а той само да оценява. Затова той е най-добър като коментатор, смята актьорът Атанас Атанасов -------- Актьор и преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" Атанас Атанасов направи важна и запомняща се роля в сериала "Църква за вълци" на Николай Ламбрев. Играл е в Народния театър "Иван Вазов", МТ "Николай Бинев", "Театър "199", МГТ "Зад канала", Сатиричния театър, "Сълза и смях". Работи и като режисьор - поставя в театър "Възраждане", театър "199", МГТ "Зад канала". Има немалко награди за свои роли в пиеси на Яворов, Радичков, Джагаров... - Г-н Атанасов, героят ви Йордан от телевизионния сериал "Църква за вълци" на режисьора Николай Ламбрев е нестандартна личност. Научихте ли нещо от него? - Участието ми в сериала ме срещна с материал, проследяващ разни обществени и политически процеси от 1989 г. до днес. Ролята ми даде възможност да се дистанцирам от тях и да направя равносметка на собствения си живот. Това беше време на лични падения и възходи, на съмнения, на шансове и безсънни нощи. А помагайки на хората около себе си, Йордан до известна степен губи собствената си идентичност, жертва личното си щастие, свободата си и в крайна сметка тези, с които би трябвало да се чувства най-близък. Работата над този филм ме накара да си отговарям на редица въпроси, свързани с моя бит и битие, с правото на избор. - Имаше ли около нас на 10 ноември такива хора, готови за социалната промяна? Не е ли нереален всъщност този образ? - Може би не е масов, но не е нереален. Ако човек не следва настъпилите социални и политически промени, ако не е адаптивен, ще остане капсулиран в себе си, не би могъл да се движи нито напред, нито назад - цял живот ще се върти в кръг. Такива хора не са полезни нито за себе си, нито за другите. Яворов казва: "Истинският мъж трябва да подчинява обстоятелствата на себе си, а не себе си на обстоятелствата". Много важна е способността да се адаптираш. Йордан се адаптира. Човекът, който не може да се променя, е бащата на Йордан. Съвсем закономерно той стига до самоубийство. Неговата вяра е фанатична. Несъобразяването с онези условия и условности, които животът всеки ден ни предлага, с възгледите на хората около теб, с различността на другия, недопускането, че той има право да мисли и да действа по начин, различен от твоя - това вече е страшно. Героят ми Йордан е мъж с цел и посока. - У нас хората обаче не обичат новобогаташите и не ги приемат лесно. - Да, но трябва да оценят, че той не се страхува да рискува. Не винаги във вярната посока и не винаги адекватно, но се движи... - А вие страхувате ли се да поемате риск? - Не се страхувам от риск. Но авантюри не обичам. Рискът и авантюрата са различни неща. - Вие самият през какви метаморфози преминахте за изминалото време на "преход"? - Социалните метаморфози влияят върху отделната личност. Повлияха и на мен. Голяма част от българския народ не успя да приеме обективно и с позитивен поглед политическите, обществените и социалните метаморфози. В това е бедата на българина. Ние сме инертни, трудно податливи на персонална промяна, на движение, а аз принадлежа донякъде на това "ние". - Дали защото сме свикнали с лъжата и не вярваме, че можем без нея? - Свикнали сме да се оставяме да бъдем лъгани. Друг да поема отговорностите, а ние да ги оценяваме. Затова българинът е най-талантлив като коментатор. - Идентификацията с чуждите роли помага ли ви за себепознанието? - Едно от основните неща при хората, занимаващи се с изкуство, е себенадмогването в полза на себепознанието. Класическите произведения на изкуството се раждат именно тогава, когато творецът съзнателно, целенасочено и амбициозно върви към опознаване на собствената си персона. Въпросът е доколко обективно оценявам познанията за собствените сили. Ние сме по-скоро представата за себе си, отколкото онова, което в действителност сме. Опирам се на житейския опит. Животът е много по-богат и сложен, отколкото философските формулировки. И пораженията понякога са по-полезни, отколкото спечелените битки. В тях човек опознава по-добре способностите си. - Интересна философия. Как я приемат вашите студенти? - Тъкмо тях имам предвид. Наблюдавайки студентските изпити, стигнах до извода, че може да надскочиш себе си, когато усетиш, че поражението е на прага. То е както по време на война - човек събира всички сили, за да надмогне възпитание, морал, предразсъдъци... и започва да убива. Моят професор Сашо Стоянов още в първите часове на занятията ни каза: "Трябва да ви кажа, мили деца, че в изкуството нито успехът, нито провалът са окончателни". Тогава не му повярвах, сега зная, че съм бил наивен. В работата ми провалите понякога са ме зареждали с много повече опит, познания и мотивация, за да прескоча към един следващ етап, към следваща роля, в която вече мога да проявя натрупаното след краха. Затова на пораженията не гледам пораженчески. - Имате една максима "човек има необходимост да бъде поправим от нечия обич"... Звучи доста интелектуално и не по мачовски... Дали българинът като цяло вече достига до подобно усещане за човешките взаимоотношения? - Никой няма право да посяга над личните територии на другия, защото всеки един от нас е уникално човешко същество и не бива да му се отнема правото да живее свой собствен живот, да бъде различен, което според мен е нещо изключително полезно. За да може човек да е поправим от нечия обич, е необходимо взаимното зачитане. В противен случай обичта се превръща в рутина, в навик, в окови. Аз не разбирам подобна обич. Нямам предвид само отношенията между мъжа и жената. Да налага волята си безпрекословно е доста елементарен мъжки похват. Аз мисля, че мъжът носи в себе си много качества, които могат да го определят като силен пол и че желанието за надмощие е най-уязвимата му слабост. - Навлязохме в сферата на психологията, но то актьорът ако не разбира хората, как ще ги играе...Тоест в живота се стремите да признавате уникалността на жената до вас, така ли? - Не само да признавам, нещо повече - аз държа тя да я има. Аз не искам да общувам със сянката си. Ако тя приема безрезервно моите възгледи, кое е онова, което ще ми помогне да се съмнявам в тях, за да се движа? - А защо у нас е силен още леко ориенталският манталитет за мъжа - безпрекословен лидер? Дали мъжете искат да налагат волята си, защото се чувстват много самотни и изолирани? - Мисля, че в двойката по-самотният винаги е мъжът, но не бива в желанието си да се спасим от самота да лишаваме жената от уникалност. Не искам до себе си човек, който мисли като мен. Стремя се да пазя индивидуалността на другия. И това не е само в отношенията ми със съпругата, но и с децата ми, със студентите, с колегите, с приятелите... По друг начин не ми е интересно да общувам с тях. Обичам диалога. Монологизираните взаимоотношения са мой враг. Разбира се, упорито отстоявам възгледите си, когато мисля, че имам основание да постъпвам по един или друг начин, но не мога да задължавам другия да мисли като мен и да не ме съди за моите постъпки. Той има право да ме коригира, ако докаже, че е прав, че неговата идея е по-цялостна, по-богата, по-сложна. Не вярвам в безметежната любов, в която нищо не се случва. - Значи сте българският "антимачо"? - Не мога да приема и определенията за мъжа "мачо". Мисля, че мъжът е или поне трябва да е съвкупност от интелект, характер, чувство за хумор, чувствителност, чувственост... Но по природа мъжът и жената са различно устроени. Жената обича да обсебва мъжа само за себе си. Тя, без да иска, а понякога целенасочено, се опитва да стеснява пространствата, в които духът на мъжа се движи. Това е базисният проблем, с който жената не може да се справи дори когато го осъзнава. Мъжът не обича до такава степен да бъде обсебван. Той има по-свободолюбив дух от жената. В това е пресечната точка на конфликта. Аз не мога да бъда изцяло нечие притежание. - Ето сега покрай учителската стачка пак застана въпросът за детското възпитание. И към децата ли трябва да се отнасяме така - с повече пространство за лична свобода? - Всеки човек трябва да има достойни граници на личната свобода. Особено децата. Не си позволявам натиск над децата си, защото според мен това ще се отрази неблагоприятно в тяхното формиране като личности. Те трябва да бъдат уверени, че могат да мислят със собствения си мозък. Имам право да изразявам своите възгледи, но нямам право да ги налагам. Спестявайки на децата суетата на бащината авторитарност, се опитвам да ги уча да ценят качествата си. Аз ги защитавам, като им давам самочувствие, че сами могат да се справят с ежедневието. Тогава те опознават себе си и разбират, че страхът трябва да бъде преодоляван, че няма нищо по-просто от прогонването му. - А актьорът може ли да си извоюва лесно лична свобода? - Е, на актьора му е много трудно да извоюва свобода. Тази професия е социална. Ние сме зависими хора - зависим от интереса на обществото към нас. Актьорът просто е длъжен да се съобразява с очакванията и исканията на другите. Мария Митева,в."Сега",13.10.2007 Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията. Дай мнение по статията Мненията по темата [7] - СЕГА Форум Видими Bay Hasan 13.10.2007 г. 07:09:27 Наско си го бива. Ако турим настрана тежкарскийот нашенски манталитет да се изтъпанчиш със цигара у ръки да даваш интервюта. Ама кат знам, че у веснико имаше даже и доктори с пура, не мислим, че требе да нахудаме маана на наш Насю. Сигарата май е наша национална черта. Angel Kandiloto 13.10.2007 г. 09:46:00 Со керез , бе!!! Да не искаш с наргиле да се снима!!! Тия табиети и мурафети по към Анадола вървът!!! Братя Стругацки 13.10.2007 г. 10:44:30 Един от любимите ми актьори. Дано още дълго да играе! sensi [Начинаещ][33] 13.10.2007 г. 10:53:42 Наско е готин актьор. Още повече ми харесва нестандлатното му отношение към жената за разлика от повечето българи. Calina Malina 13.10.2007 г. 11:12:59 Умен човек, страхотен актьор. Магьосник!!! Aranita [Златен][403] 13.10.2007 г. 11:36:24 Свикнали сме да се оставяме да бъдем лъгани. Друг да поема отговорностите, а ние да ги оценяваме. Затова българинът е най-талантлив като коментатор. Много точно казано. Cruella de Vil 13.10.2007 г. 12:02:33 Интервюто ми хареса. Г-н Атанасов е разумен, уравновесен и знаещ какво иска от живота. Значи имаме интелектуален елит, който може да каже нещата без превземки от рода "Ах, ох, колко сме неразбрани, подценени и отритнати от обществото и всичко в живота ни пречи!" И другото в интервюто е вярно - силният мъж не изисква подчинение, а равностойно партньорство. От такова партньорство печели семейството и обществото, защото и двамата могат да се изявят като свободни личности и да възпитат децата си като такива.