Актьорът Атанас Атанасов сигурно отдавна е забравил какво е почивка. Скоро той ще участва в новия филмов проект на режисьора Константин Бонев по разкази на Йордан Йовков, оглежда се и за подходящ текст, с който след "Здравей, напускам те!" да осъществи поредна среща на сцената със своята съпруга и колежка Деси Стойчева. В същото време професорът от НАТФИЗ наблюдава с критично око последните дипломни спектакли на своите абсолвенти и търси упорито пиеса, която да постави за дебюта на двама от тях в Сливенския театър. Около датата на последната му премиера "Уилям Шекспир - пълни съчинения" в Театър 199 обаче край него имаше някой още по-ангажиран - синът му Ясен. Само в рамките на седмица третокласникът дебютира в една от водещите детски роли в мюзикъла "Оливър!" в Младежкия, а БНТ излъчи сериала "Ваканцията на Лили", където малчуганът играе брат на главната героиня. И тъй като в училище няма прошка дори за изгряващи звезди, планираното от "Новинар" съвместно интервю с баща му трябваше да бъде вместено в единствения свободен от задачи ден на Ясен. - Кой от вас двамата е по-зает напоследък? Ясен: Той! Атанас Атанасов: Защо аз? Кажи как минават твоите дни. Вчера например ти беше доста натоварено... Я.: Ми сутрин ставам в седем и половина, вечер си лягам в 11. Занималня, после училище и представление, понякога и по две представления... Два или три пъти седмично играя в театъра. Ат. Ат.: Така се случи, че последната година и половина нямаше ваканция за него, въпреки че беше на море - нали там снимаха филма. След това есента веднага започнаха репетиции за "Оливър!" и сега с голямо нетърпение чака лятото да си почине. Даже онзи ден ми беше написал бележка, че ще бъде радостен, ако сутринта не го будя за занималня и го оставя да поспи малко, за да може да си изкара двете представления. Но пък влиза в ритъма на актьорите...Разбира за какво става дума. - В "Оливър!" ли беше дебютът му на сцената? Ат. Ат.: А, не, преди това имаше спорадични участия в Театър 199 с Явор Гърдев. Явор го беше харесал и записа с него детския глас за "Живот по 3" преди 4 години и направи радиопиеса с негово участие. Така че от рано му тръгна с най-добрите режисьори... - Къде е по-приятно да се работи - в киното или в театъра? Я.: (към баща си) Да кажа ли и в двете? И в двете ми е много приятно. В киното се къпах, понеже снимахме на морето. Веднъж си направихме състезание кой ще стигне пръв до брега и аз не си събух джапанките и влязох с тях във водата... В театъра пък всички са ми добри приятели. Има няколко човека - особено този, дето играе Бил Сайкс, Дарин (единият брат от близнаците Ангелови - б.а.). И Светльо, и Ники. Те понякога почват да се лигавят и да говорят разни глупости... Ат. Ат.:(смее се) Е, това не трябваше да го казваш. И какво после? Я.: И после режисьорът се кара на мене. Иначе се държат приятелски, изпращат ми картинки и музички на джиесема и ми дават страници от Интернет-сайтове да си тегля музика и картинки. Петър ми ги праща (зам.-директорът на Младежкия Петьр Кауков - б.а.) - Случват ли се интересни неща зад кулисите, които зрителите не виждат? Я.: Веднъж си забравих шапката от костюма преди представлението и ходих до третия етаж да си я взема. Върнах се на сцената и ми се скараха, че закъснявам да изляза... Ат. Ат.:Представлението тече, а Тодор Колев вика: "Къде е, къде е, къде е???" Я.: Той ни казва какво да правим, помага ни. А Нети дава съвети като режисьор, даже на режисьора казва какво може да направи и той се съгласява. Ат. Ат.: Е, значи те учат как да се държиш на сцената. А публиката притеснява ли те? Я.: Не, предпочитам да съм повече на сцената, отколкото в училище. Харесва ми да се покланям накрая. Но докато играя е още по-приятно. - Ясен е роден на 27 март - Международния ден на театъра. Това приема ли се за някакво предзнаменование в семейството? Ат. Ат.: Шегували сме се с това, но аз мисля, че пътят се определя не от рождената дата, а от това какво ще решиш да работиш. Той доста малък ще навлезе в същността на тази работа и ще си даде отговор на всички въпроси, които си е задавал: защо майка му и баща му са толкова заети, защо в почивните дни те са на работа, защо закъсняват до десет часа и понякога нямат време за него, защо често трябва да се справя сам. Твърде рано е за едно дете да си даде сметка какво би искало да постигне в живота, но ми се струва, че той вече знае какво са аплодисментите, колко нерви костват репетициите и, ако не му е интересно, има време да се преориентира. - Освен всичко друго, той е и внук на театралните легенди Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев. При толкова актьори вкъщи може ли за него да има друг път в живота? Ат. Ат.: Разбира се. Много зависи тепърва какви приятели ще си намери. Да речем, на сестра му й беше интересно в театъра и я използвах в едно мое представление именно с такава цел - да си изясни нещата. Тя се справи добре, но сега средата й е друга и разбра, че други неща са й по-интересин: 4 - 5 пъти седмично ходи на танци и година преди завършване на гимназията плановете й не са свързани с нашата професия. - Ясене, теб какво още те влече? Я.: Да ритам футбол. Играя защитник. Гледам и по телевизията понякога и много се ядосвам, като ЦСКА пада. Обичам да си играя и с колички. Като са ми правили прощъпалник, съм взел първо отвертка. Ат. Ат.: Обича да помага вкъщи, върти се винаги около мене, когато трябва нещо да се свърши. Имаме си сандъче с разни инструменти, интересува се... - Наско, ти помниш ли какъв си бил на неговите години? Ат. Ат.: Той сега свири на пиано, а пък аз тогава свирех на цигулка. С приятели обикаляхме горите около Самоков, палехме огньове. Но иначе много късно се ориентирах. По едно време исках да ставам лекар, после журналист, но ми казаха, че трудно се влиза. Някъде чак последните години в техникума си помислих дали това, с което се занимавам в свободното си време - самодейността - би могло да запълни живота ми. Нямах смелост, разбира се, да кандидатствам ВИТИЗ, приеха ме българска филология. Едва след казармата реших, че може би трябва да опитам. Никой от моите близки не се е занимавал с изкуство, а при Ясен е нормално любопитството му да е приковано към професията на родителите му. - Ясене, ти как се виждаш на възрастта на баща си, имаш ли вече някакви планове? Я.: Актьор певец... Ат. Ат.: Майка му задължително го разпява преди спектакъл, за нея това е закон. И след едно от представленията на "Оливър!" той каза: "Да, всъщност аз сега реших - мога да отида в Холивуд и да стана като Киану Рийвс..." - Кое е любимото ви общо занимание? Ат. Ат.: Понякога вкъщи се забавялваме, като ме кара да играя разни откъси или да говоря, както съм говорел в някой спектакъл. Опитва се да ме имитира и, когато се върне от представление, показва как някой от колегите е изиграл нещо - има дарба да имитира. Проявява много повече чувство за хумор от мен и е по-разговорчив. Я.: С татко ритаме, разхождаме се в Борисовата градина... Една вечер през зимата не исках да си лягам да спя. Бяхме си нещо сърдити и той каза: "Добре, обличаме се" и тръгнахме пеш от пл. "Славейков" до "Орлов мост" през гората покрай стадиона. Минахме по най-тъмните места... След това му казах: "Искам някой път и лятото по светло да се разходим така..." Ат. Ат.: Беше доста страшно, нямаше жива душа. Той ходеше до мене и мълчеше. Може би тази нощ е преодолял страха си от тъмнината. - Усещате ли популярността на другия във всекидневието? Ат. Ат.: Вчера като го водих в училище съучениците му го посрещнаха с името на героя от филма - "Тони, Тони, Тони!" Вече е разпознаваем в училището. Пред Народния театър наскоро едно момиченце възкликна "Ау, това момче не беше ли от филма за Лили?". Искали са му и автографи. Той малко се притеснява, не може още да свикне с това. Я.: Приятелите ми знаят, че баща ми е актьор (към баща си), защото аз пиша в лексиконите, че ти си ми любимият актьор. Казват, че са го гледали в ивтервюта, по телевизията. Ат. Ат.: (изненадано) Така ли?! Ти пишеш, че аз съм ти любимият актьор?! Ха!!! - Наско, от кои клопки на професията би искал да предпазиш сина си? Ат. Ат.: Ако зависи само от мен и от моите желания, аз бих искал да го предпазя изобщо от тази професия, въпреки че мъжете са по-устойчиви и имат по-големи шансове за реализация в нея. Но тя е много мъчителна и насажда в характера повече недостатъци, отколкото достойнства. Деформира го и човек трябва да полага невероятни усилия, за да запази себе си, да не се загуби в търсене на сценичните образи. Аз-ът ти трябва да се противопоставя на всички Аз-ове, които играеш на сцената. И друг път съм го казвал, това е неимоверна борба... В. „Новинар”[ 2007-05-19 ]Интервю на Ирина Гигова