Летище „Полигамия”

Колко жени са нужни на един мъж, за да бъде щастлив? Колко мъже са привърженици на полигамията? Жените или мъжете са по-склонни да изневеряват? На тези и куп други въпроси отговор ще ти даде най-новата премиера на Сатиричния театър - Air Tango от Марк Камолети.
Сюжетът ще те отведе в Париж, в ергенската квартира на Бернар (в ролята Мартин Каров/ Иван Добрев) - мъж, сгодил се едновременно за три стюардеси, работещи в три различни авиокомпании. Похотливецът е изградил съвършена система при връзките си: когато самолетът на едната му възлюбена каца, на втората - отлита, докато третата вече се намира на другия край на земното кълбо. Най-потърпевша от потентността на Бернар обаче е неговата икономка Берт (Йорданка Стефанова). Тя е задължена да угажда на капризите на нежните половинки на господаря си.
За всички е ясно, че колкото повече жени има на едно място, толкова повече ще са и съпътстващите ги проблеми
Джанет (Жанет Йовчева) е американка, която яде само кисело мляко и краставици и спи в червени сатенени чаршафи. Жаклин (Десислава Пашова) е французойка, с афинитет към коняка и лилавите постели. Джудит (Жанет Иванова) пък е швейцарка, обичаща да похапва кисело зеле и кренвирши, както и да се обгръща в розов сатен. При всяко от посещенията на младите дами Берт е принудена да се съобразява с техните желания, да сменя портрета на стената и дори да се облича различно. Не й стига цялата олелия около кацащите и излитащи любовници, но на гости в дома пристига и провинциалният приятел на Бернар - Робер (Димитър Живков). В един момент се оказва, че и трите годеници са в Париж. Оттук нататък настъпва истинският ужас за Бернар, Берт и Робер. Но пък идва и голямото забавление за зрителите. Комичните ситуации, паниката, страстното танго, целувките, похотливите погледи и намеци, които героите си подмятат един на друг, успяват да раздвижат в усмивка и най-мрачните физиономии сред публиката в залата на “Алеко Константинов”.
110-те минути, колкото трае постановката, минават почти неусетно благодарение както на историята на Камолети, така и на актьрската игра
Поздравления за режисьора Атанас Атанасов, който е събрал на сцената много от новите полълнения в театъра, успешно партниращи си с по-старшите си колеги, и който е изстискал до максимум в мнозина от актьорите целия комедиен талант, скрит в тях. Така например превъплъщението на Димитър Живков като провинциалиста Робер е блестящо. Дотолкова, че дори измества представянето на стюардесите и техния укротител като главни герои в пиесата.
В края на спектакъла си дадохме сметка, че може би текстът на френския писател е попаднал във възможно най-добрите ръце - тези на проф. Атанасов. Репликите и персонажите в Air Tango са доста подхлъзващи и ако неопитен режисьор се бе заел с реализацията на комедията, би могъл да наруши границата на приличието и да превърне спектакъла във вулгарна театрална попфолк халтурка. Но, Слава Богу, тук това е избегнато. Думите и събитията са поднесени с деликатна шеговита нотка, която по-скоро възбужда подсъзнанието на публиката, отколкото явно да й налага познати шаблонни фрази и вулгарно-похотливи действия.
Премиерата на Air Tango от Марк Камолети е тази вечер в Сатиричен театър “Алеко Константинов”. Режисьор: Атанас Атанасов. Участват: Йорданка Стефанова, Жанет Йовчева, Жанет Иванова, Десислава Пашова, Димитър Живков, Иван Добрев и Мартин Каров. Ако изпуснеш първия спектакъл, можеш да се явиш на поправка на 27 декември, както и на 9-и, 18-и и 31 януари от 19:00 ч.
Suetno.bg

Стюардеси щурмуват Сатирата
В. „Новинар”,22-12-2009 Ирина Гигова
Еротични закачки и недоразумения се редуват в Air Tango
В „Сексът и градът” Кари Брадшоу наричаше „моделомани” мъжете, които движат само с манекенки. По тази логика героят в новия спектакъл на сатиричния театър Air Tango по пиесата „Боинг, Боинг” на швейцареца Марк Камолети трябва да бъде кръстен „стюардесофил”. Въпросният хитрец (в ролята се редуват актьорите Мартин Каров и Иван Добрев) върти любов с въздушните принцеси не защото са все дългокраки красавици, а понеже имат строг работен график на излитане и кацане. Така при добра организация, „годениците” му няма никога да се засекат в неговата ергенска квартира. Бернар е от мъжете, за които една жена е малко, но пък с повече от три вече му става сложно, затова, волю-неволю, в играта на криеница трябва да се включи и помощен отряд: вярната камериерка Берт (Йорданка Стефанова) и наивният гост от провинцията Робер (откритието Димитър Живков).
Както във всяка достойна комедия на ситуациите (а тази е играна към 18 000 пъти в над 55 страни и е влязла в Гинес), един ден всичко се обърква. Ненаситната за секс и здравословна храна американка (Жанет Йовчева), вечно подпийналата експанзивна французойка (Деси Пашова) и сантименталната флегматична швейцарка с чаровен акцент (Жанет Иванова) се оказват заедно в къщата. И компанията на пишман-любовника ще извърши чудеса от храброст, че „Ер Америка”, „Ер Франс” и „Суис Ер” да не се засекат. В хода на рискованото приключение на Бернар ще му дойде акълът, а пък приятелят му бързо ще се ориентира в обстановката и ще поиска да заеме неговото място. Еротичните закачки и недоразумения клишета, каквито са „организирали” още античните смехотворци, едва ли има с какво да изненадат публиката, но затова пък сигурно няма и с какво да я разочароват: такива са възможностите и границите на жанра. Най-големият плюс на спектакъла е, че под режисурата на проф. Атанас Атанасов дори по-неразпознаваемите засега кадри на Сатирата разгръщат на макс комедийния си потенциал в чешитските образи на Камолети.

С „Еър Танго” се лети към висините на насладата и доброто настроение

в.”Бългаарска армия”, 22.12.2009 | Михаил Григоров

Ако Сатиричният театър е търпял някакви загуби през последните нелеки години, то с пиесата „Еър Танго” на швейцареца Марк Камолети, категорично всички липси са възстановени, че и оттатък. Малкият, сплотен и много талантлив екип, начело с режисьора Атанас Атанасов, и актьорите Йорданка Стефанова - Берт, Жанет Йовчева - Джанет, Десислава Пашова - Жаклин, Жанет Иванова - Джудит, Мартин Каров - Бернар и Димитър Живков - Робер играят с такава лекота, както дишат. Спектакълът се излива, двата часа минават неусетно, зрителите си разчекват устите от смях, а ръцете ги заболяват от ръкопляскания накрая. Работата е свършена не на шега, затова няма спадове. Нито в играта, нито в динамиката.
А има много тънко чувство за хумор, което сме го смятали за дефицитно в една страна на изобилието като Швейцария. Неслучайно пиесата е играна 18 000 пъти в 55 държави, с което влиза в рекордите на Гинес. Истинска драматургия, която изглежда много е допаднала на младите и ненаситни в играта си актьори. От цялата постановка блика хумор – и в ситуацията, и в репликите, и в мизансцена, и в мимиките и в жестовете. Но всичко е органично слято.
Марк Камолети е роден през 1923 г. в Женева и вместо да стане архитект става художник, затова може би, както казва той самият, пиесите му са живи и пъстри картини. „Еър Танго”, с оригинално заглавие „Боинг, Боинг” е поставена за първи път в Париж през 1960 г. Това, ако не ви го кажат, няма да го разберете, толкова днешно, че и утрешно, звучи пиесата. Сюжетът на пръв поглед е много семпъл – млад парижанин има връзка с три стюардеси от различни авиокомпании. „Едната отлита, другата каца”, докато в един момент всичко се обърква. И от тази обърквация се ражда незабравим спектакъл. С „Еър Танго” спокойно можеш да се издигнеш до висините на художествената наслада и доброто настроение. Точно като за преди Коледа. И след това!

Сатирично коледно танго
23.12.2009, 15:18 | teatri.bg
от Мариана Иванова

Точно преди Коледа, Сатиричен театър „Алеко Контантинов” нямаше как да ни изненада по-смешно. Защото къде - ако не в Сатирата и кога - ако не на голям празник като Рождество Хистово, можем да забравим това, което ни тормози, непочистените улици и да се посмеем.

Без никакво колебание мога да ви кажа, че ще се стоплите и смеете от сърце ако отидете да гледате “Air Tango”. Неин автор е Марк Камолети, който за съжаление е малко поставян на българска сцена. Пиесата, известна и със заглавието „Боинг, боинг”, се играе в Париж всяка вечер от 45 години насам и се смята за „забележителност” на френската столица, наравно с Айфеловата кула.

У нас постановката има всички качества да се превърне в едно от най-гледаните преставления за този сезон. На българска сцена тя е режисирана от Атанас Атанасов.
Преди стектакъла той смело заяви, че „тази пиеса е точно за този театър, в нея играят най-подходящите актьори, като всеки от тях равностойно тежи в ролята си”.

Свикнали сме с големите думи (все пак трудно се признават слабостите) и затова, приехме с умерена усмивка думите му.

Два часа по-късно обаче разбрахме, че не е преувеличил със силните си думи. “Air Tango” е един добре написан класически фарс, прекрасно пресъздаден на сцената. Цялата постановка изглежда завършена и цялостна. Тя съчетава силно актьорско присъствие, добре усвоена сценография и разбира се, танго.

Танцът е ироничен, семпъл, достатъчен, допълващ излитанията и кацанията на макетните боинги. Въпреки младостта си Жанет Йовчева, Десислава Пашова, Жанет Иванова и Иван Добрев обличат с хъс и професионализъм дрехите на героите си.

А Йорданка Стефанова (в ролята на Берт) е невероятна с белите си очила, киселото зеле и фльонгите, които сменя в зависимост от годеницата, която пристига.

Всички са смешни, истински, раздаващи се, стихийни, потъващи в образите си, без да се опитват да съсредоточат вниманието на зрителите върху себе си и да забравят останалите.

“Air Tango” е доказателство за това, че интересната пиеса не е достатъчна, за се получи добра постановка. Нужни са точен режисьорски поглед, който да прецени как текстът да се адаптира към времето и мястото, на което се играе. Атанас Атанасов и неговият екип успяват да ни убедят в това.

Комедия, достойна за рекордите на Гинес в Сатирата
в.”Дума”,23 Декември 2009, брой 293
Атанас Атанасов поставя "Air Tango" от Марк Камолети


Най-новата премиера на Сатиричния театър е постановката на Атанас Атанасов "Air Tango" от Марк Камолети. Оригиналното заглавие на пиесата на родения в Женева Марк Камолети е "Боинг, Боинг". Пиесата е поставена за пръв път през 1960 г. в един от най-големите парижки частни театри "Comedie Caumartin", а през последните 45 години се играе всяка вечер на сцената на театър "Michel". За това време в ролите на главния герой, изобретателно и, както се разбира, доста неразумно сгодил се едновременно за три стюардеси, работещи в различни авиокомпании, са участвали около 300 актьори. "Боинг, Боинг" е поставена в над 55 страни и е играна около 18 000 пъти, с което определено е достойна за рекордите на Гинес. Подчертавайки влечението си към изобразителната страна на нещата, Камолети споделя, че за него театърът е движеща се картина с ярки и едро щриховани образи, в която се пресичат персонажи, цветове и действие. Тази рецепта очевидно е достатъчно успешна за създаването на успешни комедии, защото още с първата си пиеса "Слугинята Ана", поставена в парижкия театър "Comedie Wagram", Камолети стъпва на пистата на рекордите - пиесата е изиграна над 1300 пъти. Следват още рекорди - "Двама на канапето" (1972) е показана 2200 пъти пред публика, а "Обед в леглото" (1980) - 1950 пъти. Десетте най-популярни пиеси на Марк Камолети са излъчени в телевизионен вариант по "France 2" и са гледани от повече от 92 милиона зрители.
"Air Tango" - тази щура, лека, забавна и остроумна комедия на положенията кипи от недоразумения, обърквания, криеници и разкрития и, естествено, къде споделена, къде открадната, къде случайно открита любов. Самият Камолети твърди, че колосалният успех на пиесата му по света се дължи на свързването на две прости, но много типични за всеки мъж влечения - към многоженството и към летенето. Доколко тази рецепта за комедия работи безотказно, може да се види в спектакъла на Атанас Атанасов, който, без да си поставя кой знае какви сложни задачи, се доверява на добре скроените комедийни ситуации и на чувството за хумор и гротеска на актьорите Йорданка Стефанова, Жанет Йовчева, Жанет Иванова, Десислава Пашова, Димитър Живков, Мартин Каров и Иван Добрев, за да направи едно представление, което да забавлява, разсмива и отърсва от стреса и напрежението. А това в днешно време е напълно достатъчно.

Смях по инерция
В.”Култура”,Брой 24 (2597), 25.06.2010

„AirTango” (Боинг, Боинг) от Марк Камолети. Режисьор Атанас Атанасов. Сценография Мария Диманова. Участват Йорданка Стефанова, Жанет Йовчева, Жанет Иванова, Десислава Пашова, Димитър Живков, Мартин Каров. Сатиричен театър „Алеко Константинов”.

Да се избере подходяща за Сатиричния театър комедия, отдавна е основен за театъра проблем. Защото опира в крайна сметка до пресрещането между разбирането за смешното и за съвременната комедия на ръководството на театъра и това на публиката. Те, от своя страна, зависят от възможностите на актьорската трупа, която трябва да ги реализира с помощта на нужния режисьор. В този, инак обикновен, триъгълник проблемът вече години наред изглежда почти трагично нерешим. По много причини. Една от основните е в инерцията на трупата, свикнала на слава и смях от производството на стари скечове, съчетани с новия телесно-вулгарен хумор на долницата. Трупата, както и да се попълва и променя, възпроизвежда все тази матрица. Другата е непреодолимата трудност по създаването на забавен, интелигентен и остроумен театър. Което, от своя страна, изисква много повече знание, опит и хъс, отколкото изглежда на пръв поглед.
Сред малкото добри попадения в репертоара на театъра са пиесите, които се движат в класическите форми на комичното. Това е едно от възможните решения, което обещава и вълкът (вкусът) да е сит, и агнето (инерцията в трупата и публиката) да е цяло. Това инак добро решение се сблъска най-вече с необходимостта от подготвени режисьори и актьори, които да познават правилата на жанра, неговото поставяне и представяне. Работа трудна, защото културата на жанровия театър (добре развита в Чехия, например) е чужда тук. Трудна, но не и невъзможна - мнозина се учеха в крачка. Менцел свърши работа в тази посока, колкото и да беше стар театърът, който той предложи.
Практиката на обучението в крачка продължава. „AirTango”, спектакъл, появил се през този сезон, е тъкмо пример за нея. Пиесата на Марк Камолети е добре написана комедия на ситуациите - класика в жанра. Жанрът, от своя страна, е с трайна традиция във френския театър, а пиесата на Камолети – с дълга постановъчна история и успех в частни театри. Леката френска комедия е блян за българския театър от началото на миналия век, особено любима на артистите и особено презирана от критиката. Не и от Вазов, макар по повод „Към пропаст” и „Борислав” Иван Андрейчин да напомня на народния поет, че трябва да следва живота, а не Йожен Скриб и водевилите му; или, както той се изразява, „Скрибовата школа”. Век по-късно Сатиричният театър си избира образци от същата „Скрибова школа”.
Недоразуменията и конфузите, които се забъркват във връзката на един мъж с три стюардеси, дозаплетени от новопристигналия му приятел от провинцията и домашната помощница, се представят в сексапилния ритъм на тангото. Това режисьорско решение е променило и заглавието. Добрата идея всичко да тече леко и забавно като в танц, обаче, изисква от актьорите повече от усърдно заучаване на стъпките в съчетание с усилена физическа работа по показването на избрания тип герой. А и тангото, освен добре усвоени движения, е тип култура (което например в „Тanghost”, един спектакъл по Ибсеновите „Призраци” преди години, беше показано много добре).
С изключение на Йорданка Стефанова (Берт), която има огромен опит в подобни спектакли, останалите играят на ниво курсова работа по актьорско майсторство за втори курс в НАТФИЗ. Играта с няколко характерности на образа (самоуверен плейбой, тъпа флегматична блондинка или темпераментно подскачащ провинциалист и пр., и пр.), скороговорките, лошата артикулация, всеотдайното крещене и мятане по сцената, придружени с демонстрацията на танцови умения, не произвежда така желаната танцова лекота на действието. Резултатът е по-скоро близък на тв-шоу програмите и като тип хумор се приближава до евтиния, тъп, брутално-вулгарен хумор на „Комиците”. И не е за чудене, че публиката го харесва – тя е свикнала с него, гледа си го и в къщи. Друг така и не познава. Суетата на актьорите при лесно постигнатия успех е удовлетворена на финала с аплодисментите, но по-интересното е друго. Дали това е всичко, от което имат нужда в актьорското си битие? Не са ли любопитни да постигнат и предложат повече, да се заинтересуват от постиженията поне в съвременния жанров театър, да опитат нещо по-елегантно и интелигентно? Ако поне опитат, имат шанс да надскочат самодоволството и да привлекат, вместо публиката на „Комиците”, публиката на „Доктор Хаус”. Може би.
Така че, да се избере подходяща за Сатиричния театър комедия, която да бъде изиграна интелигентно, леко, забавно и остроумно, продължава да е основен за театъра проблем.
Виолета Дечева

Затвори