Илка Зафирова е розова баба “Зад канала”
Илка Зафирова като розовото бабче "Зад канала"
Илка Зафирова изправи на крака публиката в Малък градски театър "Зад канала" в събота вечер. Тогава тя вече официално представи страхотния си моноспектакъл "Оскар и розовата дама" от програмата "Университет за зрители". Автор на текста е перфектният драматург Ерик Еманюел Шмит, който е в челната европейска тройка в гилдията. Постановката е на Атанас Атанасов - актьора, който хвърля ръкавицата на режисьорите, които се изживяват като недосегаеми. Талантът му за изтънчен драматизъм и отличното му чувство за комизъм влизат в комбинация, за да превърнат трагедията във вълнуващо зрелище. Илка Зафирова, за която отдавна е ясно, че няма тайни в професията, влиза в кожата на детегледачка. Тя се грижи за 10-годишния Оскар, който е безнадеждно болен. И за да настрои душата му за рая, "розовото бабче" го кара да изживее живота си, който би трябвало да му се случи. Последните 12 дни стават 120 години. Актрисата е зверски трогателна, когато чете писмата на малкия герой до Господа. Забавлението настава, когато тя разказва измислените си истории, за да забавлява малчугана. Неслучайно в началото и в края на постановката се чува рап, сътворен от тийнейджърите от френската гимназия Георги Вълчев, Ранко Алексиев, Мартин Костов. А за да изненада отново публиката, Атанас Атанасов продължава да празнува 50-ия си рожден ден с маратон из театрите. Вчера игра влюбен и измамен мъж в "Змийско мляко" от Теодора Димова в Армията, в сряда отново ще обира овации "Зад канала" като екстравагантен човек на духа в "Арт" на Ясмина Реза, в петък в Театър 199 са отегчени съпрузи с жена си Деси Стойчева в "Здравей, напускам те" от Едуард Олби, в събота е пастор в "Есенна соната" от Ингмар Бергман, в неделя е поамериканчен унгарец в "Евроспорт" от Дьорд Шпиро в Сатирата, в понеделник е истеричен интелектуалец в "Живот по 3" в Театър 199. Режисьорските му изяви в "Изрод" и "Съвсем между нас" също са в афиша на юбилейния маратон.
Албена Атанасова
Оскар за розовата дама
СТЕФАН ГАЛИБОВ 16/10 - 17:17 ч.
Когато едно десетгодишно момче пише до дядо Господ, дядо Господ пише до всички нас. А ако се нуждаем от превод, трябва да се обърнем към Илка Зафирова от спектакъла "Оскар и розовата дама" на Ерик Еманюел Шмит в Малък градски театър зад Канала.
"Моите три страсти са музиката, теологията и метафизиката. Философията ми изневери, аз изневерих на музиката. Остава ми писането", казва един от най-популярните драматурзи на последното десетилетие. Писането е единствената връзка и на десетгодишния Оскар с неговия Бог. През 2001 година Френската академия присъжда на Ерик Еманюел Шмит наградата за цялостно творчество. Роден през 1960, защитава докторат по философия в престижния френски университет Екол нормал супериор. За щастие това не го отдалечава от живота. Писането му е без отговор и без философски рецепти. В една от последните си творби Смит разказва историята на десетгодишно момче, осъдено от левкемията на 12 дни живот. За това време, благодарение на вълшебната легенда на розовото бабче от съседната стая детето пораства, оженва се, изневерява, остарява. Някъде между часовете, прекарани в болницата, Оскар се научава да обича и цени живота повече от всички нас. Страхът от смъртта е най-забавният абсурд, защото никой не знае какво го очаква след това. Тук болестта не е лоша съдба, а път към по-дълбоко осъзнаване на самия себе си.
Илка Зафирова не престава да се трансформира от Оскар в розово бабче и от розово бабче в измислена световна шампионка по кеч, преборила и най-непобедимите си съпернички. Но преди всичко Илка Зафирова е самата себе си. Потърсила "храна" за поредния си моноспектакъл в текста на Ерик Еманюел Шмит. Предусещала го и дълго вървяла към него още от "Шърли Валънтайн" в "199", за да го събуди на сцената на "Зад канала". За целта е бил необходим верен пътеводител към детството. Илка Зафирова го открива в порасналото, но свръхчувствително "дете" - актьора Атанас Атанасов. Това е достатъчно, за да го избере за режисьор. "Ние с Илка не сме приятели, не си ходим на гости със семействата си, вече няколко пъти се разминаваме на сцената и аз останах много изненадан, когато тя посочи точно мен", казва Атанас Атанасов. Влизайки в обувките на малкия мъдрец Оскар, режисьорът започва да гледа по нов начин на света и младото поколение. Разговаря с дъщеря си, изслушва нейните проблеми и виждания за живота. Доверява й се и за награда тя го среща с трима свои съученици от Френската гимназия, които рапират в търсене на днешната истина. Атанасов решава да ги предизвика, като им даде да прочетат текста за Оскар и ако могат, да напишат по едно писмо до Бог. Изненадан е от безумната мъдрост на рапърските им "молитви". На базата на техните представи Атанас Атанасов ни пуска "парчетата" разглобено настояще малко преди представлението. Там, отзад, зад завесите, минути преди началото, Илка Зафирова слуша рапърите и се вдъхновява за спектакъла. Най-накрая момчешките гласове замлъкват, завесите се вдигат и дрезгавият глас на десетгодишния Оскар разпаря тъмнината.
МИНАЛИТЕ И БЪДЕЩИТЕ ЧУВСТВА... А ИМА ЛИ БОГ?
ОСКАР И РОЗОВАТА ДАМА
От Ерих Еманюел Шмит
Малък градски театър "Зад канала"
Постановка Атанас Атанасов
Сценография и костюми Габриела Александрова
Моноспектакъл на Илка Зафирова
Няколко разплакани жени в края на представлението, лицата на хората – замислени за Живота, Вярата, Любовта и Смъртта... Механично взимам палтото си, едва кимвам на случайните познати от салона и се втурвам в мрака на студената вечер. Силният вятър не успява да разсее мислите ми. Има ли Бог? Или не... да го оставим Бог... Вярата! Силата на Внушението! Желанието на човека да манипулира сам себе си чрез мащабите на Мисълта... Удържам сълзите си твърде кратко и после рукват. Казват, че като плачем за нашите мъртъвци, всъщност скърбим за нас, останалите самотни живи. Смъртта на дете... Чудовищно! Има ли Бог? И... какво значение има това?
Тъмна зала, звучи рап – тихо, ненатрапчиво и с текстове за Него. (Рап-изпълнители Ранко Алексиев, Георги Вълчев и Мартин Костов.) Светлината бавно осветява жената на леглото, от горе (Защо винаги той е високо и далече?) пада бял лист, писмо... Първото писмо на малкия Оскар към Дядо Боже. Розовото бабче (Илка Зафирова), окуражава последните дни от живота на детето, претърпяло неуспешна операция. На детето, на което остават 12 дни живот. На детето, непознаващо Вярата и Надеждата. И в края на живота си, същото това дете се превръща в отегчен от живота мъдрец, жадуващ прохладата на Избавлението.
Режисьорът на спектакъла “Оскар и розовата дама”, Атанас Атанасов, поставя Илка Зафирова в сякаш стерилната среда на почти празната сцена, на белите листове и бавната светлина, в която бушуват страстите на Мъката и Надеждата. Играта на Зафирова, построена на принципа на художественото литературно четене, надмогна литературния текст и достигна до моите минали и бъдещи чувства. Спектакълът разчита на това, на моята съпричастност...
Бъдете съпричастни и вие към този великолепен спектакъл, който вълнува, който задава въпроси и намеква отговорите им...
Красимира Методиева
Последните писма до Господ
в.”Пари”,година 2006, брой 14, от 20.01.2006 г. Лин ЛЮЦКАНОВА
ЖИВОТ, смърт, вяра, Господ отново са темите, които вълнуват признатия за един от най-успешните съвременни драматурзи и носител на голямата награда за театър на Френската академия Ерик-Еманюел Шмит. Построен върху идеите на християнството, “Оскар и розовата дама” е част от поредицата “Кръговратът на незримото” заедно с “Миларепа” и “Господин Ибрахим и цветята на Корана” /съответно за будизма и суфизма/.
Текстът проследява последните дни на десетгодишния Оскар, прекарани в една болница. Изплашен и сам, той се сближава с Розовото бабче, по чийто съвет започва да пише писма до Дядо Боже. Тя му разказва легенда, според която последните 12 дни от годината вещаят какви ще бъдат 12-те месеца на следващата. За да изживее Оскар живота си, Розовото бабче прави уговорката всеки от тези дни да бъде равен на 10 години. И така момчето преминава през детството и пубертета, любовта и брака, кризата на средната възраст, мъдростта и умората на старостта до самата смърт. Спектакълът “Оскар и розовата дама” на МГТ “Зад канала” е част от театралния маратон на Атанас Атанасов по случай 50-ата му годишнина. Тук той се вихри в ролята на режисьор, а на сцената във всички останали роли е незабравимата Илка Зафирова. В салона звучи музика, която настройва зрителите. Раппарче, писано специално за представлението от трима ученици във Френската гимназия. После завесата се вдига и на фона на съвсем оскъдна сценография, където основно е добре изграденото осветление, е Тя - Илка Зафирова, за да ни направи съпричастни към тази много човешка, изпълнена с тъга, но разказана с чувство за хумор история.