Галсеран – “Зад канала”
“Шведска защита” се играе в офис трилър.
“Малък градски театър зад канала“ ще представи на 16 февруари 2008 г. новата постановка на Бина Харалампиева “Шведска защита” по най-известната пиеса на Жорди Галсеран – “Методът Грьонхолм”. В този така наречен офис трилър ще видим Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов и Василена Атанасова. Сценографията и костюмите са на Петя Стойкова, а музиката – на Асен Аврамов.
През 2003 г. “офис-комедията” “Методът Грьонхолм” на Галсеран достига безпрецедентен за новата иберийска драматургия успех сред местната и международната критика. В “Методът Грьонхолм” група хищни специалисти по “човешки ресурси” подлагат на нечовешки изпитания търпението, възпитанието и достойнството на кандидатите за апетитно място в мултинационална компания. От първата си постановка насам пиесата не е слизала от афишите на театрите по света (представяна е в 20 страни, сред които Португалия, Франция, Германия, Великобритания) и е гледана от над милион зрители.
Жорди Галсеран Фере е каталонски драматург, сценарист и преводач. Роден е в Барселона, 1964 г. Пише пиеси от 1988 г. като първите режисира лично с любителски актьорски състави. “Верига от думи” първа прескача националните граници и е представена в Буенос Айрес, Меделин, Маями. Но Жорди Галсеран добива световна известност именно с пиесата „Методът Грьонхолм“ („El mètode Grönholm“). Пише на каталонски и на испански. Автор е на „Верига от думи“ (награда „Борн“ за театър през 1995 г. и награда на критиката „Serra d’Or“ за най-добра творба на каталонски за 1996 г.), „Дакота“ (приз „Игнази Иглесиас“ за 1995 г.), „Гауди“ (мюзикъл, заедно с Алберт Гиноварт, 2002 г.). Най-новото му произведение е „Карнавал“ (2005).
На български са преведени „Верига от думи“, „Дакота“ и „Методът Грьонхолм“, в поредицата „Театър х 3“ на издателство „Панорама плюс“. В първата един гараж става арена на словесни престрелки между сериен убиец и неговата заложничка – хорър вариант на “Войната на семейство Роуз”. Във втората мъж сънува пророчески сънища и оплита случилото се и неслучилото се, когато се опитва да сбъдне всичко несбъднало се от тях.
Бина Харалампиева постави за първи път у нас “Шведска защита”
Театрално риалити “Зад канала”
Нина Манолова
„Шведска защита" - новото заглавие в афиша на Малък градски театър „Зад канала", e забулено в особена тайнственост. На входа зрителите получават програма с надпис: отворете след представлението, а самата режисьорка Бина Харалампиева убедително моли вече присъствалите да не разказват много-много за онова, което са видели. Аргументът й, че в този случай загадъчността е проява на уважение към публиката, звучи съвсем разбираемо, защото текстът на младия испански драматург Жорди Галсеран наистина разчита на шока, предизвикан от едно не съвсем типично за театъра зрелище. За любителите на телевизионните риалити сериали всичко това изобщо не е ново. Четирима души (Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов и Василена Атанасова) влизат в една стая, за да се борят за голямата награда, но за целта трябва да се подложат на всякакви, понакога доста жестоки психологически провокации. Оценява ги вездесъщото око на Големия брат, а на финала остава само един.
Театърът като че ли досега свенливо се пазеше от този род провокации, но ето че дойде и неговият ред да се изправи лице в лице с тв феномена Big Brother. Още повече, че той е не само българско явление, а пиесата на Жорди Галсеран е играна с успех в повече от 20 страни и вече е гледана от един милион зрители. Специално за нея младият автор измисля съвсем нов театрален жанр - "фантасмагоричен офис трилър".
Участниците в играта (Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов и Василена Атанасова) задължително трябва да работят в екип.
Запазвайки аристократичния си дух, театралното риалити предлага изчистена елегантна визия и поредица от префинени интелектуални главоблъсканици. Всеки от участниците е еднакво убедителен в претенциите си за голямата награда и все пак някой от тях най-вероятно лъже. Кой точно ще стане ясно малко преди аплодисментите. Отговорът на загадката е достатъчно шокиращ, но по-важното е друго - онова натрапчиво внушение, че нищо не е такова каквото е, и някой отстрани винаги те гледа с преценяващ поглед.
Познай кой ще бъде назначен в... театър "Зад канала"
Ирина Гигова
Фантасмагоричен офис-трилър е нарекъл модерният испански драматург Жорди Галсеран пиесата си „Методът Грьонхолм”, която от края на миналата седмица се играе под името „Шведска защита” в Малък градски театър „Зад канала”. Фантасмагоричен ли?! Наистина, прецизираната до абсурд селекция на мениджърски персонал за голяма интернационална компания в нашумялата творба на каталунеца, гледана в над 20 страни от повече от милион зрители, е превърната в зловещ ребус. За да го решат, героите - кандидати за високата позиция, ще прегазят всички табута и ще докажат, че за тях сякаш не е останало нищо свято. А дали това е вярната тактика? Когато чак накрая правилата на играта се изяснят, някой ще бъде толкова омерзен, че няма да пожелае въпросната компания, дори да му я подаряват за рождения ден... Но ще трябва бързо да се отърси от поражението, за да приеме следващото предизвикателство на друго интервю за работа... Макар и интригуващо хиперболизирана в пиесата, конкуренцията в днешния свят е наистина толкова жестока, че догонва най-смелите фантазии на ироничния каталунец. Не само в херметичните условия на „Биг Брадър” модерният човек е подложен на непрекъснати манипулации и преценки. Хубаво би било обаче да не сте минавали през подобен „тест” за повишение: първо - заради вас самите, и второ – заради удоволствието да сте неподготвени и „девствени” за ставащото на сцената.
„Шведска защита” притежава всички достойнства, за да се превърне в хит и на българска театрална почва: свръхлюбопитна драматургия (Галсеран) плюс елегантна режисура (Бина Харалампиева) и мощен актьорски квартет (Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов и Василена Атанасова) са компонентите на идеалната рецепта за успех. Сигурно би било интересно актьорите да не бяха научавали края на историята почти до самата премиера, както се е изкушавала да го организира Бина Харалампиева, но те и без това играят така, сякаш са забравили, че знаят финала. Персонажите им (особено при Атанас Атанасов и Василена Атанасова) зримо „мутират” при всеки неочакван обрат на сюжета и запазват изненадите за публиката до последната секунда на спектакъла. И напълно оправдано – методът Грьонхолм си е един пъзел. Предполага се, че Грьонхолм е фиктивна личност, зад чието име се крие цял екип, разработил почти садистична система за подбор на кадри. При проверка, твърдят зад канала, не се откриват биографични данни за шведски психолог с такава фамилия.
Зловещ офис-трилър
Малък градски театър "Зад канала" представя пиесата на Жорди Галсеран "Методът Грьонхолм", гледана досега от над 1 милион зрители в Европа
Бина Харалампиева поставя прочутата пиеса на каталонския автор под заглавието "Шведска защита" и защитава тезата, че този зловещ офис-трилър е блестящо написан и страшно съвременен. Несъмнено историята за трима мъже и една жена, които се намират в пространство без изход, е обещаваща. Допълнително напрежение се внася от обстоятелството, че всички те са в конкуренция като че ли на живот и смърт. Всеки има лоши тайни, всеки иска да ги скрие от лоши очи. Но кой е този, който вижда всичко? И кой ще спечели битката?
"Шведска защита" е нещо като риалити шоу, нещо като сложен шахматен ребус, нещо като офис-трилър, който предизвиква едновременно нестихващо любопитство от това какво ще се случи и смътно отвращение от манипулациите, на които са подложени и се подлагат хората в името на парите и кариерата. Шведски психолог е автор на специална процедура за подбор на персонал, наречена "Методът Грьонхолм". Формата на подбор изисква участието на много наблюдатели (представители на съответната фирма, психолози и др.), като кандидатите се изследват и оценяват на базата на наблюдението на поведенчески прояви.
На сцената четирима кандидати (в ролите са Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов, Василена Атанасова) се състезават за поста мениджър на мултинационална компания. Конкуренцията е жестока, методите на подбор - абсолютно безкомпромисни и жестоки, резултатите - съвсем неочаквани. Онзи някой, който наблюдава, вижда и знае всичко, си позволява всякакви манипулации със съзнанието, с чувствата, с търпението, с достойнството на кандидатите. Играта на оцеляване става все по-жестока... и забавна.
Спектакълът на Бина Харалампиева се гледа наистина с непрестанен интерес, съпричастие и особено вътрешно напрежение, а играта на Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов, Василена Атанасова граничи с най-добрите образци на хиперреализма, така че на никой не би му се искало да попадне и да изживее такава ситуация. Макар че май това е едно все по-неизбежно бъдеще. Сценографията и костюмите са на Петя Стойкова, музиката е на Асен Аврамов.
В Малък градски нашумял каталунец разбива моделите ни
Актьорите играят така, сякаш става дума за собственото им оцеляване. Съответно и зрителят се идентифицира с настроенията на героите - подходящ ключ към съвременното битие, поднесен от Харалампиева и автора.
Бина Харалампиева тества зрителя на тема кариера
Сабина Василева
Миналата година на книжния пазар се появи първият сборник на български език с пиеси на каталунския драматург и сценарист - Жорди Галсеран, един от най-поставяните в Европа автори. В ТР "Сфумато" наскоро се състоя премиерата на спектакъла "Дакота&Верига от думи", който обединява в общ проект две негови едноактни пиеси (режисьори Стилиян Петров и Албена Георгиева). Своя живот на сцена вече има и най-популярният текст на Галсеран "Шведска защита" с оригинално заглавие "Методът Грьонхолм" (филмовата версия на пиесата е определена от писателя като откровен провал). С избора на подобно заглавие "Зад канала" остава верен на театралната си политика да показва открития, изтъкна Юрий Дачев. Постановката е на Бина Харалампиева, сценографията и костюмите - на Петя Стойкова, а в актьорския квартет участват Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов и Василена Атанасова.
За да напише пиесата, Галсеран е вдъхновен от една вестникарска статия, в която се проследява процесът на подбор на персонал в испански супермаркети. Ситуацията, в която трима мъже и една жена, затворени в изолирано пространство, се конкурират помежду се за поста мениджър на мултинационална компания, възпроизвежда вече традиционeн за съвременния ни свят конфликт. "Шведска защита" е близо до това наше непрекъснато усещане, че някой ни наблюдава, до чувството, че не живеем за себе си, а пред очите на много хора - като в някакво откачено риалити. В този смисъл пиесата, жанрово определена като фантасмагоричен офис трилър, е и тестване на самия зрител. Възприелите Метода хищни специалисти подлагат на нечовешки изпитания търпението, възпитанието, съвестта и достойнството на кандидатите за апетитния служебен пост. Изправена пред катаклизмите, които преживяват героите, публиката си задава въпросите на какви компромиси е способен човек в името на кариерата и не са ли в крайна сметка малко извратени модерните методи за набиране на човешки ресурси. Тази наболяла и у нас тема прави представлението изключително актуално, още повече че не само авторът на пиесата, но и режисьорът - Бина Харалампиева, си е свършил умело работата: "Когато прочетох "Шведска защита", първоначално ми подейства шоково. Истината обаче е, че сме притиснати от правилата на един технологичен свят, в който човекът започва да мутира". Поздравленията са и за четиримата небезизвестни актьори - тяхната игра е така естествена и убедителна, че мнозина техни колеги, снимани в киното като в бездарна драматизация, следва да се засрамят.
Шведска защита
Това не е нов ход в шахмата, а гореща премиера в Зад канала. С нея известният каталунски писател и режисьор Жорди Галсеран се представя за първи път у нас. Особеното в стила му е, че адаптира киножанрове за театър, при това с поразителен ефект. Оригиналното заглавие на психологическата офис комедия е Методът Грьонхолм и откакто е поставена през 2004-та (едновременно в Барселона и Мадрид), тази абсурдна пиеса не е слизала от афишите на театрите по света. Година по-късно вече е в обръщение и филмът на Марсело Пинейро Методът – пълен с крайни и безумни сцени, той ни показва едни доста странни интервюта за работа в мултинационална компания, раздразнена от малцинствения произход и индивидуалните характеристики на бъдещите и служители. Невероятното изпълнение на актьорите Атанас Атанасов, Христо Мутафчиев, Пенко Господинов и Василена Атанасова малко ни успокоиха, че българският театър не е чак толкова зле, колкото на някои им се иска. Без съмнение режисьорката Бина Харалампиева е намерила точния ключ и към зрителите, напоследък подценявани от театри като Народния, Сатирата, Сълзата и Младежкия.
“Една седмица в София”, 22-28. 02. 2008
Методът Галсеран
Непознатият досега каталонец мощно нахлу в българския театър
От Анелия Янева
“Ние не търсим добър човек,който се прави на мръсно копеле. Нужно ни е мръсно копеле с вид на симпатяга?. Тази реплика обяснява същината на “Методът Грьонхолм” – процедура при подбор на ръководни кадри в международни компании и оригинално заглавие на пиесата на Жорж Галсеран, поставена в МГТ “Зад канала” като “Шведска защита”.
Всъщност метод с такова име не съществува. Има друга система за подбор на управленски кадри /АС/. В сюжета на пиесата са използвани някои от нейните етапи: групова дискусия на принципа всеки срещу всеки, упражнения тип “пощенска кутия”, ролеви игри. Конкретната цел – семпъл и мощен конфликт, най-доброто за театъра според Галсеран. Получава го, като затваря в офиса на голяма компания трима мъже и една жена, кандидати за висщ мениджърски пост там. После изследва докъде може да стигне тяхната агресия, самоунижение, морална и емоционална деградация в преследване на целта. На финала на този офис Survivor обаче оцеляването е съмнителна привилегия. Релити шоуто се е превърнало в реалност, а наградата не се подразбира от само себе си.
Театралният метод на Галсеран ферментира от личния опит- роден е в Каталония /1964/, където “Хората правят театър с приятелите си, както другаде играят на джаги или на карти”, отначало пише, режисира и играе, сега само пише /”бях много лош актьор”/. “Методът Грьонхолд” го прави световно известен, има и /несполучлив/ филм по него. Драматургията му е много близка до тази Ясмина Реза / “Арт”, “Живот Х 3”/ - Аристотелово триединство, ескалиращ конфликт, диалог на къси пасове, неочакван обрат. Може би общата биография е от значение – тя сэщо е актриса, но продължава да играе с успех. Стилът и на двамата не позволява режисьорски волности. Затова “Арт” /също в “Зад канала”/ и “Шведска защита” /режисьор Бина Харалампиева/ са минималистични спектакли, в които всичко зависи от актьорите.
От “Арт” насам в “Зад канала” не е имало толкова силна екипна игра, каквато правят Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов и Василена Атанасова. По пиеса всеки от тях се представя за някой друг. Падането на маските променя и дефиницията на образа, така четиримата изиграват повече от една роля. Атанас Атанасов е свит и неуверен кандидат, с нарастването на шансовете за поста става все по-самоуверен и безскруполен, накрая е Великият инквизитор. Христо Мутафчиев /отива му да е копелето от началната реплика, играе като прототип на образа/ е най-безпардонният, но финалът ще е най-неочакван за него. Играта на Пенко Господинов е балансирана, докато не идва ред неговият персонаж да свали картите с болезнена изповед. Безрезервно ни печели с фините детайли, през които “разказва” драмата на образа /накрая се оказва, че виртуозно ни е манипулирал/. А енергията и концентрацията, с която играе Василена Атанасова, качествено отделят тази роля от досегашото и редово присъствие в “Зад канала”.
След този спектакъл / и FIX в “Сфумато” по две едноактни пиеси на същия автор/ има основание Галсеран от неизвестна величина да се превърне в един от най-играните драматурзи на българска сцена.
“Капитал-LIGHT”,1-7.03.2008
Красимира Василева
“ШВЕДСКА ЗАЩИТА” В МАЛЪК ТЕАТЪР ЗАД КАНАЛА
Бина Харалампиева е била силно заинтригувана от една модерна пиеса - на актьора и писателя от Испания Жорди Галсеран предимно заради своеобразния й жанр.Това е пиеса-кръстословица, нещо като прочутата “Мишеловка” на Агата Кристи (впрочем, поставена съвсем наскоро от същата режисьорка в камерен театър “Възраждане”). Разиграва се реалити шоу, нещо като сложен шахматен ребус, който създателите на спектакъла жанрово определят като офис трилър. Трима от участниците играят роли, а само един се оказва истинският кандидат за работното място.”Шведска защита” с оригинално заглавие”Методът Грьонхолм” се поставя за първи път у нас и е доста спекулативна по отношение на зрителя. През цялото време сюжетната нишка го държи в напрежение. Авторът е провокиран за творбата си от начина и методиката за подбор на персонала, така наречените “интервюта” за работа, които напоследък у нас са ежедневие. От какво се влияе работодателят или съответната комисия, за да подберат най-подходящия за тяхната фирма човек? И дали те искат “гадно копеле, което да се прави на почтен човек”? Сценографията на Петя Стойкова е студена и хипермодерна, внушаваща пълна неутралност към интимния човешки свят и е подчертано неуютна. Същата тривиалност с внушение за маркови дрехи е белязала и костюмите. В тази, изградена от явни намеци за липса на чувства и сърдечност, обстановка се развива действието. Четиримата герои изиграват предначертаното, като пред нас се развихрят страсти, очертават се биографии. Това са интересни задачи за актьорите. Любопитен и изобретателен е Атанас Атанасов, органичен и непосредствен – Христо Мутафчиев, хитроумна и предизвикателна е Василена Атанасова, подчертано обикновен, но с изненада, която крие в себе си е Пенко Господинов. Спектакълът е с почти разчертана композиционна структура, съобразно стилистиката на пиесата. Все пак, не може да не отбележим, че пиесата е схематична и тази суховатост се усеща на финала. Удовлетворението ни като зрители е, че сме присъствали на успешното решаване на една кръстословица, но дали това е точно драматургия и дали може да се окачестви като пълноценен театър – остава въпрос. Защото това, че ни е любопитно и интересно, съвсем не е достатъчно.
Интервю за работа като трагикомедия- Патриция Николова
Една каталонска журналистка случайно откривазахвърлени на боклука лични досиета на кандидати за работа в супермаркет. Всеки документ е украсен с личните впечатления на работодателите от явилите се на интервюто. А кфалификациите им били меко казано чудати: “селски ерген с рокерско яке”, “циганка грозна”, “хем кубинка, хем с мустак”, “не ми харесва физиономията и, а и на 26 години вече е разведена” и пр. Следва скандал в пресата, но дотук нищо ново. По-интересното е, че не след дълго младият каталонски автар Жорди Галсеран /1964/ написва блестящата си абсурдна пиеса “Методът Грьонхолм” /2004/, базирана върху гореспоменатата реална история. Успехът и шества по целия свят, с най-различни и любопитни интерпретации. У нас това сложно за произнасяне заглавие бе трансформирано в “Шведска защита”-премиерен спектакъл в Малък градски театър “Зад канала” на режисьорката Бина Харалампиева, представящ за първи път на българска сцена световноизвестният каталонец. Почти по същото време в Театрална работилница “Сфумато” бе показано представление, компилиращо откъси от други две пиеси на Галсеран: “Верига от думи” и “Дакота”. Истинският триумф на този автор обаче категорично се случи в “Зад канала”. Перфектният актьорски квартет Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов и Василена Атанасова разиграват експериментална ситуация, подобна на гореописаната. Само че тяхното театрално “интервю за работа” започва като интелектуална игра, минава всички граници и като нож в масло влиза в сферата на интимното, социалното, взривоопасното. В крайна сметка черната комедия “Методът Грьонхолм” се превръща в психологическа трагикомедия “Шведска защита”-с шокиращ финал. Бина Харалампиева направи спектакъл, какъвто не е показвала от години. Появата на Галсеран сега на наша сцена дължим на преводачката Нева Мичева. Преди да стигне до нас, оригиналната “офис-комедия” на младия драматург е обиколила театрите на над 20 държави по целия свят и вече е гледана от над 1 млн. Зрители. И всичко това-само за последните 3 години /първата премиера е двойна: едновременно в Барселона и Мадрид-2004 г./ Донякъде успехът и се дължи на актуалната проблематика, която развива по невероятно логичен начин абсурдните методи за приемане на кандидати за работа в мултинационална компания. Освен атрактивния сюжет обаче няма как да не отбележим майсторски овладяната драматургия, в която класическото Аристотелово правило за единство на време, място и действие тук е спазено абсолютно. Като прибавим и факта, че авторът виртуозно адаптира и популярни киножанрове за театър /като ссихологическия трилър/, просто няма как-при наличие на добър режисьор и талантливи актьори да не се получи успешен спектакъл. в."Труд",29.02.2008
Арт седмица: Най-интересното от афиша с Ирина Вагалинска
Ирина Вагалинска
Бина Харалампиева пак показа безпогрешен усет за съвременна драматургия. Освен постановката й по "Спи с мен" на англичанина от пакистански произход Ханиф Курейши отскоро в МГТ "Зад канала" може да се гледа с почти същото удоволствие спектакълът й "Шведска защита" по каталонеца Жорди Галсеран.
Изборът на хубав текст е половината от работата - останалата е да режисираш точните актьори. Владо Пенев и Светлана Янчева бяха яркото дуо на "Спи с мен", Христо Мутафчиев и Атанас Атанасов - по-интересната част от четворката в "Шведска защита". Заглавието няма нито футболен, нито сексуален подтекст. Всъщност оригиналното е "Методът Грьонхолм" по името на теста, който мултинационална компания прилага при избора на мениджъри. Психолозите й не страдат от задръжки в разиграването на драматични ситуации с цел проверка на бъдещите кадри. А публиката до последно не знае колко от действащите лица са истински кандидати за поста и колко - подставени лица на компанията. Финалът оставя усещане за трудно решена логическа задача в рекламните паузи на добре екранизиран трилър. Сп. “Тема”, 3-9 март-2008
Актьорите на фокус
Към края на сезона трябва да се каже, че каталонецът Жорди Галсеран е драматургът, на когото истински му провървя. От три преведени пиеси – три поставени. Провървя му като начало с превода на Нева Мичева. Макар това да е задължителното условие, то съвсем не е достатъчното за добър сценичен старт на един автор в България. Толкова чудесни преводи на съвременни драматурзи очакват да бъдат поставени! Галсеран е щастливо изключение........В спектакъла на Бина Харалампиева “Шведска защита“ фокусът върху актьорите има съвсем друг характер. Пиесата е с виртуозно завързан сюжет за избора на мениджър на мултинационална компания по ‛метода Грьонхолм“. Изпитването на кандидатите по този метода е процедура, която издевателства върху частните пространства на човека, издевателства върху границите, които охраняват ценностите на всеки. Пиесата, писана върху действителен случай (подбор на служители в супермаркет), показва как прогресиращото обективиране на един избор води до прогресиращо размиване и загубване на субективните граници. Пиранделовите ролеви игри изглеждат невинна класика пред чудовищната психологическа пластичност и ‛мобилност“ на човека, когото иронично-комично показва на сцената Галсеран.
Сцената представлява изчистен офис-дизайн. Неостаряващата театрална формула “добра пиеса-добри актьори“ работи. Всеки от четворката създава цялостен характер, слепва го постепенно. За режисьорката основното е било тъкмо показването на различните реакции в сменящата се ситуация, представянето на неочаквания разрез на всеки образ. Затова и актьорите, с леко звезден маниер в представянето на характерите, но пък и с увлечение в интересната драматургична ситуация, създават добри образи.
Най-близо до този нов, сложен “пластически човек“ е ролята на Атанас Атанасов - най-прецизна и най-внимателно следваща дори незначителния на пръв поглед детайл. Най-вече в образа на Енрик се вижда чудовищната сглобка на образа, завъртането на отделните му страни, тънкото изработване от актьора на отделната реакция, на чистия жест, неочакваните подводни камъни в психологическия профил на образа. В насладата, с която Атанас Атанасов сменя “маските“, се чувства насладата от актьорското “техне“, но и основната линия в неговия образ – Енрик е в крайна сметка великият манипулатор. Неговият “психолог-актьор“ е обаятелен и делови инквизитор.
Образите, които Атанас Атанасов играе напоследък, са все изпипани, все по-майсторски и грижливо създадени – като отделно, автономно произведение в цялото на спектакъла. Така че наградата, която му даде “Аскеер“, е отдавна заслужена.
От своя страна, Христо Мутафчиев, Пенко Господинов и Василена Атанасова показват “защитата“ на всеки срещу постоянно изскачащите предизвикателства в битката за добрата длъжност и заплата.
Техническото очертаване на образа видимо е носило удоволствие на всеки при “подаването на топката“ в актьорското каре.
Виолета Дечева, В.”Култура”, Брой 23 (2506), 18 юни 2008 г.
Актьорите на фокус
Към края на сезона трябва да се каже, че каталонецът Жорди Галсеран е драматургът, на когото истински му провървя. От три преведени пиеси – три поставени. Провървя му като начало с превода на Нева Мичева. Макар това да е задължителното условие, то съвсем не е достатъчното за добър сценичен старт на един автор в България. Толкова чудесни преводи на съвременни драматурзи очакват да бъдат поставени! Галсеран е щастливо изключение........В спектакъла на Бина Харалампиева “Шведска защита“ фокусът върху актьорите има съвсем друг характер. Пиесата е с виртуозно завързан сюжет за избора на мениджър на мултинационална компания по ‛метода Грьонхолм“. Изпитването на кандидатите по този метода е процедура, която издевателства върху частните пространства на човека, издевателства върху границите, които охраняват ценностите на всеки. Пиесата, писана върху действителен случай (подбор на служители в супермаркет), показва как прогресиращото обективиране на един избор води до прогресиращо размиване и загубване на субективните граници. Пиранделовите ролеви игри изглеждат невинна класика пред чудовищната психологическа пластичност и ‛мобилност“ на човека, когото иронично-комично показва на сцената Галсеран.
Сцената представлява изчистен офис-дизайн. Неостаряващата театрална формула “добра пиеса-добри актьори“ работи. Всеки от четворката създава цялостен характер, слепва го постепенно. За режисьорката основното е било тъкмо показването на различните реакции в сменящата се ситуация, представянето на неочаквания разрез на всеки образ. Затова и актьорите, с леко звезден маниер в представянето на характерите, но пък и с увлечение в интересната драматургична ситуация, създават добри образи.
Най-близо до този нов, сложен “пластически човек“ е ролята на Атанас Атанасов - най-прецизна и най-внимателно следваща дори незначителния на пръв поглед детайл. Най-вече в образа на Енрик се вижда чудовищната сглобка на образа, завъртането на отделните му страни, тънкото изработване от актьора на отделната реакция, на чистия жест, неочакваните подводни камъни в психологическия профил на образа. В насладата, с която Атанас Атанасов сменя “маските“, се чувства насладата от актьорското “техне“, но и основната линия в неговия образ – Енрик е в крайна сметка великият манипулатор. Неговият “психолог-актьор“ е обаятелен и делови инквизитор.
Образите, които Атанас Атанасов играе напоследък, са все изпипани, все по-майсторски и грижливо създадени – като отделно, автономно произведение в цялото на спектакъла. Така че наградата, която му даде “Аскеер“, е отдавна заслужена.
От своя страна, Христо Мутафчиев, Пенко Господинов и Василена Атанасова показват “защитата“ на всеки срещу постоянно изскачащите предизвикателства в битката за добрата длъжност и заплата.
Техническото очертаване на образа видимо е носило удоволствие на всеки при “подаването на топката“ в актьорското каре.
Виолета Дечева, В.”Култура”, Брой 23 (2506), 18 юни 2008 г.
Испанска инвазия в столичните театри
В. „Капитал”,29.05.2010 г. 10:44 ч.
Анелия Янева
За драматурзите Серджи Белбел, Хуан Майорга и Жорди Галсеран краят на дните идва с корпоративната ера
„Винаги надвечер, като свърши другата работа, баба ми вадеше Библията от един шкаф, увита във вестник, да не се вижда, че тогава не разрешаваха. И се зачиташе. Уж четеше наум, да не ме плаши, но всъщност мърдаше устни и шепнеше. Вечер след вечер... целият Апокалипсис шепнешком. Стане ли 6, знам, че е дошло времето. Сетне пускаше телевизора и чакаше говорителката да съобщи края на света по новините. Баба ми беше сигурна, че светът ще свърши през 2000 година. Бях на 9, когато го чух за първи път, и бързо направих сметката, че като дойде краят на света, ще съм вече ехей, на преклонната възраст от 33 години. И не се плашех много. Баба ми обаче се оказа права. Умря точно през 2000 година. Понякога краят на света е много лична работа“.
Смисълът на този пространен цитат от „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ на Георги Господинов всъщност е да се стигне до последното изречение в него. То по един недиректен начин обема идеята на три съвременни испански пиеси, които се играят на софийска сцена – „След дъжда“ от Серджи Белбел (ТБА), „Шведска защита“ от каталонеца Жорди Галсеран (с оригинално заглавие „Методът Грьонхолм“, МГТ „Зад канала“) и „Облогът на Паскал“ от Хуан Майорга (с оригинално заглавие „Към вечния мир“, Театър 199)*. Времето е настоящето или много близкото бъдеще. Място на действието в две от тях са корпоративни небостъргачи, „интелигентни сгради“ с луксозни офиси, където последните новости в развитието на изкуствения разум са впрегнати за наблюдение и контрол на служителите. В „След дъжда“ камерите следят хората (а и те се дебнат един друг) да не се наруши забраната за пушене, превърната във висша фирмена политика и граничеща с неприкрит терор върху чиновниците. Единственото място, негласно останало свободно от забраните, е покривът на небостъргача. Там всъщност се случва истинският живот на секретарките, програмистите и административните директори, изнервени от никотинов глад и двегодишната суша, заради която кръвта нездраво възвира.
Интервюто на четиримата кандидати, трима мъже и една жена, за висш мениджърски пост в голяма международна компания („Шведска защита“) се провежда от невидимо жури. Те получават въпросите от сложен механизъм, прикрит в стената на заседателната зала, а инструкциите се дават от невидим източник с механичен глас. Тук отново внушението е, че машините най-накрая са превзели света на хомо сапиенс. Отношенията между хората пък са подчинени на свирепи корпоративни правила, които не остават място за човешка емоция. И двете пиеси изследват докъде може да стигне агресията, самоунижението, моралната и емоционална деградация на човек в катеренето по йерархичната стълба.
Стигането до финала на този офис survivor е съмнителна привилегия. Риалити шоуто се е превърнало в реалност, а наградата не се подразбира от само себе си. Личният ни Апокалипсис е онова, което ни се случва, докато драскаме за повишение в службата, превръщайки се лека-полека в хамстери между спиците на колело. Той не е предизвестен от четиримата конници, а настъпва делнично и неусетно, обидно банален, всекидневно рутинен. Докато накрая не се стигне до: "Ние не търсим добър човек, който се прави на мръсно копеле. Нужно ни е мръсно копеле с вид на симпатяга" (Галсеран).
В тази антиутопична перспектива за близкото ни бъдеще Хуан Майорга дава най-мрачната и немилостива прогноза. Заглавието на постановката – „Облогът на Паскал“, е взето от реплика на един от персонажите: „Паскал твърди, че както съществуването на Бог, така и несъществуването му са недоказуеми, поради което можем да представим въпроса като облог. Като игра на рулетка, в която имаш само два сектора: единият е "Има Бог", другият – "Няма Бог". Според Паскал най-изгодно е да се заложи на "Има Бог"... Голямата разлика идва оттам, че ако заложиш на "Няма Бог" и се окаже, че Бог има, во веки веков ще гориш в ада заради избора си. А ако заложиш на "Има Бог" и излезе, че вярно, има, печелиш вечността“. Светът, описван от Майорга, е посткорпоративен, пуст, обезлюден. Главни действащи лица в него са няколко кучета от различни породи (едната изкуствено създадена след човешка намеса), а Човекът разчита за оцеляването си на най-преданото и интелигентно сред тях, което трябва да го опази даже от самия него, от войнствения му нагон и порива му за самоунищожение. В състезанието за честта да носят белия нашийник на избраника кучетата все повече започват да приличат на хора (Майорга не крие, че тук е повлиян от „Методът Грьонхолм“ на Галсеран – същата ясна игрова ситуация със залог, същата нарастваща агресия между състезателите, които тук освен от конкурентите са заплашени да бъдат изместени и от технологиите – създаването на изкуствен кучешки нос например; накрая победителят отново се оказва всъщност победен).
Режисурата на Атанас Атанасов допълнително нагнетява апокалиптичната картина, представена от Майорга. В спектакъла на Театър 199 Човекът (Константин Икономов) е някакво свинеподобно същество, чиито едносрични реплики се редуват с грухтене. Така честта да бъде опазена подобна креатура се оказва доволно съмнителна, дори да ги нямаше униженията за кандидатите по време на изпита. Сценографията (Петя Стойкова) е също тъй директна в посланието си – огромно гробище, чиито предели се губят някъде отвъд хоризонта. (Идеята очевидно е заета от цитирания в пиесата предговор на Кант от „Към вечния мир“: гробището е единственото място, което гарантира вечен мир.) В „Шведска защита“ (сценография и костюми Петя Стойкова) и „След дъжда“ (сценография и костюми Нина Пашова) визията няма къде да бяга от конкретните указания на авторите – луксозна офис обстановка, независимо дали е заседателна зала или покрив на корпоративен небостъргач. Заиграването и динамиката тук са породени от симулирането на високотехнологични устройства, с каквито подобни места обикновено биват оборудвани.
Усещането за динамика се подсилва и от играта на актьорите, особено в „Шведска защита“. Там те са провокирани от семплия и мощен конфликт (най-доброто за театъра според Галсеран), и изключително адекватната режисура на Бина Харалампиева, „стопена“ в изпълнението на Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов и Василена Атанасова. По пиеса всеки от тях се представя за някой друг. Падането на маските променя и дефиницията на образа, така четиримата изиграват повече от една роля.
Поради сходството в сюжетната ситуация „Облогът на Паскал“ също залага на силната екипна игра. В изпълнението на Деян и Дарин Ангелови, Свежен Младенов и Йордан Биков има великолепни пасове към партньора и стремителни индивидуални атаки. Бонус за зрителя са чудесно отиграните „кучешки“ характеристики на образите.
Постановката на Николай Ламбрев „След дъжда“ съдържа в себе си трудно обясним парадокс: силни и неочаквани актьорски превъплъщения (обърнете внимание на горчиво самоироничния Милен Миланов, на вулканичната Лидия Инджова, на лирично-комичния Ангел Генов, на драматично-комичната Анастасия Ингилизова, на абсурдно смешния Леонид Йовчев) и ефектна сценография, обгърнати от сива, аморфна режисура. Тя нито ни дава да разберем какъв му е на Ламбрев Серджи Белбел, нито защо този точно текст му е бил важен именно сега, че да ни занимава с него час и половина, а досадата да е като от тричасово представление. Накрая след корабокруширалите усилия на актьорите и сценографа на повърхността остават да плуват само няколко мехурчета скука.
За финал пак ще се върна към „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ на Георги Господинов („Аскеер“ 2010 за драматургия). Единствен той в най-новата ни драматургия се опитва да се „отлепи“ от конкретния разговор за „тук и сега” и да прогледне по-напред в бъдещето. Неговата прогноза не е по-ведра от тази на испанските му колеги, макар и да се отнася по-скоро за случващото се вътре в човека, отколкото за света изобщо.
Повечето наши автори, които пишат за театър, все още се борят с преосмислянето на последните ни 20 години. Досега усилията им обаче стигат да опишат единствено промените в отделната личност, не и да поставят обществена и социална диагноза. Техните текстове не смеят (или пък не са способни) да престъпят извън пределите на конкретния човек, на семейството, най-много да се прострат до границите на страната. (Щастливото изключение е Яна Борисова, чиито пиеси биха стояли адекватно в която и да е точка на света. Но и в тях няма опит да се предскаже близкото или по-далечно глобално бъдеще.) А хоризонтът на българската драматургия продължава да опира в носа й и да й затуля по-голямата и по-важна картина.
*И трите текста са в превод на Нева Мичева.